Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Махат Гала от На кафе, ето кой й подля вода
  • Новини

Махат Гала от На кафе, ето кой й подля вода

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
asdvdfvsdfbfgnbgdngh.png

От години се носят слухове за свалянето на Гала от ефир, но ето, че най-накрая и тази новина стана факт. Появи се сериозен кандидат за стола на Гала в „На кафе“, а плевенчанката беснее и обвинява човек от екипа си за саботаж и предателство. 

Противно на очакванията, на стола на Гала ще седне известен мъж. Той самият призна, че е получил покана да заеме мястото на водещата и каза каква е нейната съдба оттук нататък.

 

Всичко това е в кръга на шегата. Светският репортер Елизабет Методиева приклещи Герасил Георгиев – Геро зад кулисите на „Като две капки вода“ и по повод Деня на лъжата той се пошегува с Гала и екипа на „На кафе“.

„Вече махам вечерните формати. Не знаете ли? Това ми беше последния лайф. Обадиха ми се от ръководството на Нова телевизия и ме помолиха да поема „На кафе“ като водещ. Гала минава на моето място. Тя ще води с Рачков „Като две капки вода“ и ще довърши сезона. Аз се съгласих само с едно условие, няма да е „На кафе“, а „С кафе“, споделя той.

 

Геро обеща като един бъдещ шеф да запази персонала и гравитиращите около Гала всяка сутрин, като най-силен комплимент направи на Методиева.  „Ще сложа един началник вътре при тях – Криси Патрашкова, тя си знае и ми вдъхва най-много доверие“.

За Дарин Ангелов бе категоричен: „Да не говорим за хора, които имат проблеми със здравето и психиката си. Все пак тези предавания имат и социална програма“.

На въпрос как ще стане рано, за да го води отговори категорично: „Боже, ставам рано и бам-бам до 11 часа го изплясквам и после си гледам кефа. Гала какво се оплаква, ставаш, отиваш, приключваш и заминаваш. Тя сега ще види лесно ли е вечер да се води“.

След всичко, което видя Гала коментарът й бе следния: „След всичко, което мислех за него. Колко хубав е станал, фантастичен, сега ме отсвири. Щял да го „омаха“ предаването до 11 часа. Видимо Гала не бе щастлива от репортажа на Бети и я предупреди да стои по-далеч от нея.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Можете ЛЕСНО да разпознаете хрупкави и сладки ябълки за 1 секунда. Просто ги погледнете за това
Next: Пенсионерите родени след 1950 година ликуват, отпускат нови бонуси за вас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.