Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Помните ли Жоро Милионера, който обра инкасото? Ето какво се случва с него!
  • Новини

Помните ли Жоро Милионера, който обра инкасото? Ето какво се случва с него!

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
casdvfdsvfdsbfdnghdnmh.png

Един-единствен човек у нас не иска да излезе от затвора и това е легендарният вече автор на най-крупния обир от инкасо автомобил – познатият като Жоро Милионера охранител от Пловдив Георги Енев.

На 22 юни 2012 г. той подлъгал колегата си Манчо Юруков да слезе от колата, за да купи дюнери, и оставайки сам с парите, влязъл в тясна пловдивска уличка, в която предварително бил паркиран семейният му опел. Прехвърлил в него 1 471 058,52 лв. в различни валути и банкноти и изчезнал.

Георги Енев беше обявен за общодържавно издирване, което не даде резултат, но на 5 юли същата година сам се предаде, като избра за това прокуратурата. Призна вината си за задигнатите пари, но не каза къде са. Тогава в пловдивската полиция се тюхкаха, че Енев е отишъл в прокуратурата, където не умеели да разпитват. В МВР щели да го принудят да признае къде са укрити откраднатите пачки. Въпросният опел беше намерен в гората над пловдивското село Храбрино и в годините оттогава много хора пробваха да открият в района чувалите с крупната сума, но до един удариха на камък.

Милионера призна вината си пред Пловдивския окръжен съд, но отново не каза нищо за парите.

“Признавам се за виновен и съжалявам. Няма какво да добавя”, бяха единствените му думи пред магистратите. Беше осъден на 8 години затвор, последва протест от страна на прокуратурата и наказанието му беше завишено на 12 г. от Апелативния съд. ВКС потвърди по-високата присъда.

“Има такава законодателна възможност – да си признаеш вината, но да не върнеш откраднатото”, коментира тогава прокурорът по делото Дилян Пинчев.

Всеки осъден има право да поиска предсрочно условно освобождаване, когато е излежал поне половината от присъдата и има данни, че се е поправил в затвора. Хиляди рецидивисти с провинения и зад решетките пробват този вариант, макар на практика да нямат никакъв шанс и съдилищата са затрупани с такива дела.

За Жоро Милионера възможността да поиска предсрочно условно освобождаване е факт от повече от 3 и половина години, но справка в регистрите на Съдебната палата в Пловдив сочи, че той никога не е правил стъпки в тази посока. “Не ме е търсил от години”, казва адвокатът му от времето на процеса Георги Кутрянски.

Темата се коментира в юридическите среди в Пловдив и най-популярното мнение е, че Георги Енев е на сигурно място само в затвора. На свобода криминалният контингент ще го дебне, защото само Милионера знае къде са парите. И е възможно да бъде отвлечен, малтретиран и подложен на всякакви издевателства, за да разкрие местонахождението им. Георги Енев няма интерес да се знае кога ще излезе от затвора, а делата за предсрочно условно освобождаване са открити за журналисти, решенията по тях се публикуват на сайтовете на съдилищата. Информацията, че той вече е на свобода, може лесно да изтече, ако се пробва тази възможност.

От Пловдивския затвор потвърждават, че Георги Енев още е при тях, защото наказанието не е изтърпяно.

От друга страна, той работи, което води до намаляване на присъдата, защото два дни се броят за три при полагане на труд. От големия удар изтекоха близо 10 години и щом Милионера работи, времето, в което ще излежи присъдата си, наближава. Така той ще излезе от затвора без медиен шум, не че другите обитатели на затвора няма да научат за това и да информират “колегите” си, които са на свобода.

Юристи посочват и още една причина Жоро Милионера да не бърза да се върне към свободния живот. Задигнатите през 2012 г. пари бяха на различни банки и застраховани. Щетите бяха изплатени от застрахователите и в крайна сметка банките не претърпяха загуби. Въпросните застрахователни компании могат да си търсят парите от Георги Енев, но това може да стане само ако водят срещу него изпълнителни дела и ги подновяват на 2 години заради давността. Но за близо 10 години от обира е на път да изтече и абсолютната давност и е възможно Жоро Милионера да чака именно това в затвора.

Човек не може да бъде съден за едно и също нещо 2 пъти и така възможността, когато Георги Енев излезе на свобода, да харчи парите си, е напълно реална.

Запознати със случая прогнозират, че той няма да се върне в панелния апартамент на родителите си в пловдивския квартал “Кючук Париж”, а ще изчезне, за да се отърве от всевъзможните бандити, които със сигурност ще го следят на всяка крачка. Че може да се крие, когато го търси полицията в цялата страна, Милионера доказа още през 2012-а. И вероятно ще го направи пак.

Наказа с 1,5 млн. лв. шефовете си заради 236 лв.

Жоро Милионера наказа с 1,5 млн. лв. шефовете си от охранителната фирма фирма G4S , защото го санкционирали с 236 лв. Заплатата му била ниска, а той изплащал заем с вноска от 400 лв. на месец и при това положение месечната добавка от 236 лв., която му се полага, била много важна. Седмици преди обира началниците му го отрязали от допълнителните пари, защото го засекли да слиза от инкасо автомобила и да оставя колегата си сам, което е забранено.

Георги Енев се снабдил с деблокиращия колата ключ от колега, когото замествал. Иначе принципно шофьорът няма право на достъп до отделението с парите на инкасо автомобила. После замислил сценария – подлъгал колегата си да слезе от автомобила и след това за минути изчезнал с парите.

Нечувано хладнокръвие: Избирал си спокойно джапанки, когато цялата полиция го търсеше

Георги Енев демонстрира пълно самообладание по време на делото и не трепна нито при разпитите в съда, нито при репортерските въпроси. Той е бил рейнджър и вероятно по време на мисиите си се е научил да владее емоциите си до съвършенство.

Години след делото в неформален разговор адвокатът му Георги Кутрянски разказа случка, която показва за какво хладнокръвие иде реч. Двамата вървели към прокуратурата, на която Енев решил да се предаде. Към сградата на пл. “Съединение” в Пловдив води подлез, в чието начало от много години има магазинче за джапанки. Енев спрял да си купи и за ужас на адвоката си започнал да избира дълго. В това време всеки минаващ в района полицай би могъл да го познае и да го задържи и планът с предаването в прокуратурата да пропадне.

Това не попречило на Жоро Милионера да се вслуша в съветите на продавача да не си купува джапанки от 5 лв., а малко по-скъпи, защото ще ги носи 10 години. “Точно такива ми трябват”, казал Георги Енев и ги платил. Минути по-късно вече бил в прокуратурата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изграждат голям завод за производство на електрически автомобили в Лом
Next: Гръмка новина от парламента за пенсионерите, решиха за добавките

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Соня Колтуклиева се влоши внезапно! Лекарите ще…
  • Стана ясно кой e охранителят, който блъсна Соня Колтуклиева! Изобщо не е случаен човек!
  • Костадин Костадинов е изпаднал в материално затруднение, заради дело срещу него.
  • Отиде си дългогодишна говорителка на новините на Нова телевизия
  • Европейският парламент отправи пряка критика към Румен Радев и към политиката на българското правителство спрямо Русия
  • Бойко Борисов призова за оставка след скандалната случка със Соня Колтуклиева и шефката на парламента
  • Соня Колтуклиева съди НСО за 200 000 евро
  • Бистришката Ванга видя бъдещето на Радев и новия парламент и каза..
  • Казват, че съвременното пиле може да лекува възпалено гърло и дистрофия
  • Ползите от розмарина за възрастните хора: природен съюзник за здравословно остаряване

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.