Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • КНСБ с революционна идея, предлага минималната заплата да е в зависимост от образованието
  • Новини

КНСБ с революционна идея, предлага минималната заплата да е в зависимост от образованието

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
sadvdsvsdfvbdsbfgbfg.png

От КНСБ предлагат в трудовото договаряне да има повече от една минимална работна заплата в зависимост от образованието на трудещите се, каза в пресклуба на БТА във Велико Търново Пламен Димитров, президент на синдиката.

Освен договарянето на националната минимална заплата, според синдикатите, трябва да има още две национални минимални заплати – минимално заплащане за работещ със средно образование, както и минимална заплата за работещ с висше образование, според изискванията на длъжността, която се заема. Основната национална минимална заплата да бъде за хората без висока квалификация и умения, а над нея да има още две, допълни Димитров. По думите му подобни практики има и в други европейски държави, съобщава БТА.

Димитров коментира, че до 15 ноември 2024 година, България трябва да приведе към трудовото си законодателство европейската директива за адекватни минимални работни заплати в Европейския съюз (ЕС) и насърчаването на колективното трудово договаряне. За целта синдикалистите ще посетят над 150 предприятия в цялата страна, като на срещите ще запознаят синдикалните членове с допълнителните права, които въвеждането на директивата и промяната на трудовото законодателство ще им гарантира.

С промяната на поне пет закона ще бъде гарантирана прозрачността на заплащането и отпадането на т.нар. фирмена тайна за размера на основните заплати в предприятието. След правилното транспониране на директивата е предвидено да бъде стимулирано правото на синдикално сдружаване вътре в предприятията, а ако това бъде ограничено от работодателя, той ще носи наказателна отговорност, посочи вицепрезидентът на конфедерацията Тодор Капитанов.

Друга цел е да бъдат увеличени колективните договори в различните сектори, тъй като към момента колективните трудови договори на браншово равнище са едва 12. Важно е държавата да подготви план за справяне с прехода по отношение на т.нар. Зелена сделка във всички сектори – енергетика, селско стопанство, строителство, транспорт и други, като заложи буферни механизми, за да не се стигне до съкращаване на работници, каза другият вицепрезидент на организацията Огнян Атанасов.

Според данните за миналата година, с които КНСБ разполага, наетите на минимална работна заплата у нас са 437 306 души, което е 19,7 процента от работещите. За Велико Търново броят на работещите срещу минимално заплащане е 16 601 или 26 процента, показва справката. Във Великотърновска област синдикалните членове са над 10 000, съобщи Васил Тодоров, регионален координатор на КНСБ.

Като част от кампанията пред сградата на Общината е открита синдикална шатра, на която експертите на конфедерацията предоставят трудовоправни консултации на работници и служители. Приемат се сигнали за нарушения на трудовите права, правото на сдружаване и други казуси.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо корените на орхидеята изскачат от саксията и какво да правите с нея
Next: Голяма драма между Кирил Петков и Цветанка Ризова в ефир, стана страшно

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.