Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма драма между Кирил Петков и Цветанка Ризова в ефир, стана страшно
  • Новини

Голяма драма между Кирил Петков и Цветанка Ризова в ефир, стана страшно

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
ascasdkvckdskbvfdb.png

„Правим много грешки, но не предаваме нашите избиратели“, каза още той пред bTV и удари на камък с тази си думи.

Тук Петков бе засечен от водещата Цветанка Ризова, която му припомни, че преди 10 месеца в нейното студио той и Асен Василев са били категорични, че никога няма да управляват с ГЕРБ.

С вашите гласове беше избран Главчев за шеф на Сметната палата, добави тя.

„Той беше избран не за премиер“, оправда се той в типичния си пелтечещ стил.

Петков е силно възхитен от постъпката на Живко Коцев. Главсекът на МВР оттегли своята оставка.

„Ще започна с Живко Коцев. Каза, че бил заплашван от висши лица от прокуратурата. Това е връщане към мутренските години. Трябва да започне незабавно разследване.

Ако това е главният прокурор на страната и ако той е заплашвал главния секретар на МВР и го е поставил под натиск, това е престъпление. Представете си да прочетем заглавие за някоя европейска държава главният прокурор заплашва лично главния секретар.

Ако това е вярно, аз се надявам веднага да бъде сезирана и да се самосезира Даниела Талева, защото вече имаме съдия, който може да разследва главния прокурор.

Браво, на Коцев, че не се наведе.

Той показа как се носи пагона. Доволен съм да видя, че има други хора, които са готови да застанат срещу тази машина. Натискът оказан от Калин Стоянов не е страшен“, заяви съпредседателят на ПП. Тук добре си беше научил домашното и знаеше какво да каже.

Петков бе изключително критичен към предложения кабинет от Димитър Главчев. Това става при положение, че 4 от министрите в служебното правителството са техни.

„Сигурен съм, че на Главчев му е нареден кабинетът. Като видях хората, всичко ми стана ясно. Нямам съмнение. Той е нямал правото за нито един министър да вземе самостоятелно решение“, отсече Петков в типично разхвърляния си стил на говорене.

Той нарочи Бойко Борисов и Делян Пеевски, че са наредили министрите. И добави, че Пеевски ръководи ГЕРБ?!

Петков е категоричен, че няма да правят коалиция с ГЕРБ, докато партията е управлявана от Пеевски.

След това Цветанка Ризова му зададе още няколко неудобни въпроси, свързани с властта и как той удобно работеше с ГЕРБ и ДПС, но Петков не успя да отговори и опитваше в типичен нескопосан стил да се измъкне.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КНСБ с революционна идея, предлага минималната заплата да е в зависимост от образованието
Next: Изгоних от дома си сина си и бременната му приятелка – не ме съдете, преди да прочетете това

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.