Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Халваджиян направи на 2 стотинки Рачков и разкри новия му бизнес във Варна
  • Новини

Халваджиян направи на 2 стотинки Рачков и разкри новия му бизнес във Варна

Иван Димитров Пешев април 6, 2024
dsbvfdbsfdbdfngfnfhm.png

На Рачков му харесва ролята на неоправдан, не мога да го отрека, сподели Маги Халваджиян в „Код спорт“.

Да се оплаква, да съм му виновен за всички несгоди. Масово хората вярват, че всичко, което той говори е вярно. Те са убедени, че този човек ходи с два лева в джоба, защото той непрекъснато си прави шеги с това.

Маги разкри, че те двамата са в съдружие в заведение в София и в съвсем скоро открито във Варна. За новият сезон на Капките, който върви в момента разказа:

Успехът на „Като две капки вода“ не се дължи основно на Рачков или на Геро. За това заслуга имат както журито, така и участниците. Колебаех се с избора на Панайот Панайотов за участник предвид възрастта му, но поехме този риск.

Закачката на Рачков, че Халваджиян е вечно на Малдивите си има доза истина, сподели самият той.

Там се чувствам като Робинзон и си почивам пълноценно. Бягам от стреса, с който съм заобиколен тук в ежедневието си. Не отивам там където има дискотеки и купони. Не искам да виждам хора, аз искам да видя риби и никой да не ми говори. Петнадесет дни лежа и чета книги и няма да се занимавам с нищо. Това е начинът да се съхраниш психически.

За участниците в Капките Маги сподели, че е много трудно толкова звезди на едно място и всеки с егото си.

Не допускам в предаванията си интриги, само позитивизъм. Всеки един от участниците има клауза в договора, че не трябва да си споделя хонорара, но въпреки това слухове има и то неверни.

Не е никак лесна задачата на Халваджиян да управлява един огромен екип и още повече хора, доказали се професионалисти, които трябва да влизат в роли, които не винаги ги показват в добра светлина.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо невиждано! Напълниха ареста с митничари!
Next: Скандал! Зрителите са бесни на шеф Ангелов

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.