Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Защо Цветанка Ризова е винаги е с голи ръце, докато е в ефир
  • Новини

Защо Цветанка Ризова е винаги е с голи ръце, докато е в ефир

Иван Димитров Пешев април 6, 2024
vsdfbvsfdbkfdbkgfnkfhg.png

Хората често казват: „Всеки луд с номера си“. Странностите ако може така да ги наречем са по хората, без значение, дали са звезди или не.

Такъв е случаят известната и уважавана  водеща на предаването „Лице в лице“ Цветанка Ризова , която целогодишно следва правилото раменете и ръцете й да са голи.

Откакто се е наложила като име в родната тв журналистика, тя си позволява сама да налага правилата в студиото си, освобождавайки гардеробиерите си от задължението да й подбират разнообразни тоалети. Условието, което е поставила пред тях е да й предлагат единствено рокли без ръкави за ефир.

 

В началото се случвало някои от тях да я молят, предлагайки й единствено рокли с ръкави, но тя била категорична.

Причината за това да не желае да облече риза с дълъг ръкав или пък сако е, че тв водещата много си харесва раменете и ръцете и държи те да са на показ. Този факт обаче изправя операторите на нокти, тъй като, ако се изпоти, плътта й лъщи и се превръща в истинско изпитание за операторите.

 

Именно затова всички минават през гримьор, преди да влязат в студиото, но няма как да се напудрят ръцете на Ризова. Затова им оставало просто да се молят в студиото да е достатъчно хладно, че водещата да не се поти.

 

В bTV се чудят как звездата от „Лице в лице“ издържа без ръкави дори в януарския студ. Водещата обаче е убедена, че раменете и ръцете й, са най-красивото нещо от тялото й и затова държи да се виждат в ефир. Отхвърляла категорично дори къси ръкави.

В ежедневието си разбира се, Ризова се облича нормално и при по-хладно време залага на сака, жилетки и пуловери. Стопли ли се обаче, веднага ги хвърля и вади роклите без ръкави. Понякога се случва да позволи да покрият раменете й с лека дантела. Като цяло Ризова може да се похвали със завидна фигура за своите 58 години – фина, изящна и крехка като на съвсем млада девойка, така че всяка дреха й стои перфектно.

Continue Reading

Previous: Ако разсадът на доматите е слаб и тънък, полейте го с това
Next: Новият тотомилионер на България белязан от знак от съдбата

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.