Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Етиен Леви просълзи цяла България с признанието си: Бях на годинка и половина, когато мама…
  • Новини

Етиен Леви просълзи цяла България с признанието си: Бях на годинка и половина, когато мама…

Иван Димитров Пешев април 8, 2024
vsfdvfdbgfnhgmhj.png

Музикантът и вокален педагог Етиен Леви, който вече е с академичната титла „професор“ пред името си, рядко може да бъде видян в лошо настроение, но със сигурност е човек, който е преживял много в личен план. Малцина знаят, например, че той е останал без майка едва на годинка и половина.

„Майка ми си е отишла много рано от този свят. Била е страшно красива жена. Аз съм бил на годинка и половина. Нямам реални спомени за нея, имам само снимки и разказите на баба ми, която ме е отгледала, леля ми. Те са три сестри“, сподели в тв интервю пред Лора Крумова в ефира на Нова телевизия Етиен Леви.

Аз съм човек с много силна автоирония и чувство за хумор. Това идва от майка ми и от баща ми – при мен изобщо целия ми род, и от българска, и от евреиска страна, са много шеговити хора.

Това Господ ми го е дал, за да мога да преодолея много трудности в моя живот, защото аз съм загубил и много скъпи хора. Но човек трябва да може да го преодолее.

26 години съм преподавател, а по някакъв странен начин съм се превърнал и в психолог – без да съм учил за това.

Понякога оставям даден изпълнител да си прокарва определан линия, дори и да не съм съгласен с нея, но после намирам начин да кажа, че това не е много удачно за съответната имитация. Затова и моите прекрасни колеги изпълнители, актьори и певци ми имат доверие.

Малко хора са запознати, че вокалната техника е една много трудна материя. Хората масово си мислят – ето, отварят си устата, излизат някакви звучи, но дали са благозвучни, не е ясно.

Хората не знаят за какво става дума – много сложен процес е, упражнения за артикулация, за дишане, много компоненти, уточнява още Етиен, за когото прецизността и детайлите винаги са били от съществено значение, пише show.blitz.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Осъдиха изпълнителя на кючека Моя страна, Фараона незабавно трябва да…
Next: Извънредно! Евакуират две ключови места в София заради сигнали

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.