Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Паяк вдигна колата на даяджия, той – свали номерата на репатрака
  • Новини

Паяк вдигна колата на даяджия, той – свали номерата на репатрака

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
sdfbbdfbghnhmhjmhj.png

Служител на Държавната автомобилна инспекция в Пловдив свали номерата и отне книжката на работник в общинското предприятие „Паркиране и репатриране“, защото вдигнал личния му автомобил заради неправилно спиране.

 

Общината ще обжалва съставения акт, а в същото време ДАИ започна вътрешна проверка по случая, която трябва да установи има ли злоупотреба със служебно положение.

 

Скандалът избухнал, след като общинският репатриращ автомобил вдигнал неправилно паркирана пред ДАИ Пловдив кола.

„След като минахме с паяка, констатирахме нарушение на кола, която е спряла пред знак, с който е забранено спирането и паркирането и съответно взехме мерки, за да бъде отстранена от мястото. След което я докарахме колата тука и тръгнахме за друг сигнал“, разказва пред БНТ Николай Атанасов – служител на ОП „Паркиране и репатриране“.

 

 

 

През това време собственикът на вдигнатия автомобил, който се оказал служител на ДАИ Пловдив, установил липсата му и отишъл на наказателния паркинг, за да си плати глобата.

„Идват две лица – единият с униформа на ДАИ. Той непрестанно обижда, заплашва нашите служители, също така твърди, че ще се върне и ще – цитирам – „ще видите какво ще се случи“, разказва Нъшан Деркалестаниан – ОП „Паркиране и репатриране“.

 

В яда си, инспекторът от ДАИ залепил фиша с глобата си върху будката на наказателния паркинг. След това заедно със свой колега изчакал паяка да се върне отново и започнала изненадваща проверка. На шофьора на репатрака е съставен акт, отнета му е книжката, свалени са и номерата на паяка.

 

„Констатираните нарушения са – липса на лиценз за извършване на обществен транспорт, липса на тахограф, на пътен лист и товарителница“, казва Нъшан Деркалестаниан – ОП „Паркиране и репатриране“.

 

Казаха, че задължително трябва да ми вземат книжката, задължително трябва да спрат автомобила. Не работя в момента – нито работя, нито си карам личната кола. Вързаха ми ръцете отвсякъде“, разказва Димитър Стоянов – шофьор на паяка.

 

Димитър подписал съставения акт с възражения. Такива има и директорът на ОП „Паркиране и репатриране“, затова ще обжалват глобата на ДАИ.

„Считаме, че всички констатации са неоснователни, тъй като общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ град Пловдив не извършва търговска дейност.

 

Нашата функция, на общинското предприятие е превенция на извършваните административни нарушения на територията на община Пловдив“, смята Нъшан Деркалестаниан – ОП „Паркиране и репатриране“.
Ден след скандалния случай инспектор на държавната автомобилна администрация от София пристигна в Пловдив, за да провери действията на техния служител. От „Автомобилна администрация“ заявиха, че съставеният акт е заради липсата на лиценз за превози на товари.

 

„Нека да проверим случая, да установим какви видове превози, какво МПС – тогава можем да дадем някакво заключение. Не можем да твърдим, че има незаконни превози без да сме установили факти и обстоятелства за извършената проверка“, коментира Антон Ставрев, „Автомобилна администрация“.

Заради това, че са с едно превозно средство по-малко и с шофьор с отнета книжка, общинското предприятие работи в намален обем.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Български пекар обяви цената на баничката в евро
Next: Температурите падат: Студен фронт преминава през страната

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.