Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Подготвят задължителна казарма за определена категория цивилни
  • Новини

Подготвят задължителна казарма за определена категория цивилни

Иван Димитров Пешев април 9, 2024
vsfdvsdfbfdbdgnfgmhjm.png

Министерството на отбраната подготвя задължителна военна подготовка за определена категория цивилни. Това обясни наскоро пред депутатите от отбрана заместник-министърът на отбраната, а сега и служебен военен министър Атанас Запрянов.

В друго свое изказване Зпрянов обясни, че се работи за това „младите български граждани да бъдат подготвени за носене на военна служба при продължителна конвенционална война“, предава БНР.

Засега Министерството на отбраната само обмисля варианти. Самите законодателни промени в Закона за резерва и в Закона за отбраната са готови, но наполовина. Готови са текстовете за припомнянето на военните навици на онези, които са били в казармата преди 2007 година. Не са готови текстовете за задължителната военна подготовка на цивилното население.

Близки, запознати с процеса, коментираха, че военните умения може да станат задължителни, например за лекарите или IT специалисти. Миналата година участници в обсъжданията пък припомниха, че военното обучение може да е задължително за желаещите, които искат да заемат постове в МВР или в държавната администрация, както било във Франция.

„Ако този човек има стимул, вместо да ходи, да пътува, семейства да се разделят, да остане в България, ако има намерения да се свърже с армията, да се създадат максимално добри условия.“

Ненчев си спомня как докато бил министър, се нароили няколко паравоенни организации. Той прави извода, че ако няма условия, създадени от армията, интересуващите се от военно дело ще отидат тъкмо в такива формирования.

„Обществото да разбере, че инвестициите в сигурността са фундаментални за функционирането му“, призовава от известно време и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Всички опции са на масата, казва политическото ръководство на армията за военното обучение на цивилни. Решение обаче няма да бъде предложено до приключването на Стратегическия преглед на отбраната, което именно заради този въпрос беше отложен до края на юни.

Досегашният военен министър Тодор Тагарев смята въпроса за сложен и е на мнение, че „едва ли може да бъде решен в условия на политическа неустойчивост“.

Никоя политическа партия от стария парламент в предизборен период не би се наела да взема тежки решения. След края на юни избраните ще трябва да поемат рисковете от решаването на този „тежък и чувствителен проблем“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отново изтичане на опасен газ в Карнобат: Няколко души са потърсили лекарска помощ
Next: Подобно нещо не се е случвало с имотите в София от години

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.