Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Кой е най-големият полуостров в Европа
  • Новини

Урок по география: Кой е най-големият полуостров в Европа

Иван Димитров Пешев април 10, 2024
fvsdfbvfdbdfngfnhjmjh.png

По дефиниция полуостровът е част от сушата, вдадена навътре във воден басейн, като връзката със самата суша може да бъде както по-широка от самия полуостров, така и много тясна. 

Най-големият полуостров в Европа – кой е той?

С площ 750-800 хиляди кв. км. и население почти 16 милиона души, заобиколен от четири морета, миещи бреговете му, Скандинавският полуостров е най-големият полуостров в Европа. Релефът му е предимно планински и се обуславя от едноименните Скандинавски планини, простиращи се по цялата дължина на полуострова. Богат на води, най-големият полуостров в Европа е дом и на най-голямото езеро на Стария континент.

Климатът на Скандинавския полуостров е суров, характеризиращ се с чести гъсти мъгли и ветровито време с висока скорост на вятъра и значителна сила. Характерни за някои части от най-големия полуостров в Европа са обилните валежи – такива засягат западните склонове на планината, където годишно падат 4 пъти повече валежи в сравнение с други части на полуострова.

Мрачното време, липсата на слънчева светлина и тъмнината, продължаваща не една нощ, а месеци – полярната зима, може да доведе новодомецът на полуострова до дълбока депресия.

 

Местните обаче са свикнали с климата и той не оказва значимо влияние на психическото им състояние, напротив – случаите на депресивни състояния сред жителите на Скандинавския полуостров са много по-редки в сравнение с други части на света, където имаме няколко сезона или пък вечно лято.

Местните общности на скандинавците са много сплотени, имат силни социални връзки, а това обогатява живота им и ги предпазва от меланхолия, тъга, стрес и депресия, които завладяват останалата част от света през зимата, поради липсата на достатъчно светлина и възможности за прекарване на времето на чист въздух сред природата, почивки, екскурзии и срещи с приятели.

Скандинавската тайна е сплотеността, от която вероятно се нуждаем всички ние и която осезаемо липсва в светлия ни и забързан свят.

Ако прекарате малко време на полуострова по време на полярната зима, ще бъдете очаровани и омагьосани от северното сияние и красивите багри на небето, но ако поживеете по-дълго, ще ви е трудно в началото – в периода на адаптация, тъй като за разлика от местните, не сте свикнали нощта и мракът да продължават с месеци.

Със сигурност обаче ще бъдете щастливи, ако съумеете да попиете от нагласата за живота им, от начина, по който гледат на студените безкрайни нощи и от всички забавления, които преживяват заедно като общност, сплотени и усмихнати.

 

Формиране на Скандинавския полуостров

Тектонски натиск от запад на изток е в основата на формиране на най-големия полуостров в Европа, а обликът му е определен до голяма степен от последното заледяване на Скандинавия и под въздействието на огромен ледник, покрил почти изцяло полуострова.

Именно това дълготрайно заледяване е в основата на образуването на праисторическото Йолдиево море, както и на Литориново море, което е предшественик на Балтийско море, познато днес. Преди хилядолетия Земята е изглеждала различно, но е ясно, че климатът на Скандинавския полуостров явно е бил суров още в онези незапомнени и далечни времена.

Едни от първите племена, които населяват този полуостров, са с германски произход, а едва след VІІІ в. се формират трите кралства на най-големия полуостров в Европа – Новрегия, Швеция и Дания. Днес полуостровът е дом основно на две конституционни монархии – Норвегия и Швеция – уредени и богати държави, а съвсем малка част от него принадлежи на Русия и Финландия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-добрият лек срещу листни въшки по розите е този
Next: Урок по история: Този българин е Княз на румънци и гърци в Османската империя

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.