Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нов бизнес: Заляха социалните мрежи с тези оферти, прекупвачи продават стоката тройно
  • Новини

Нов бизнес: Заляха социалните мрежи с тези оферти, прекупвачи продават стоката тройно

Иван Димитров Пешев април 10, 2024
sdfvfsgbfdhgnghhj.png

Между 60 и 80 лева – чисто нови кувертюри, плетени на една кука, заляха групите за продажба на смешна цена. Млади и стари се избиват за тях. Такова покривало за спалня се задържа не повече от 20 минути, съобщава „Телеграф“.

Това е тотален хит в последните месеци. Бдителни купувачи установиха, че продавачите са едни и същи и се усъмниха, че предприемчиви търговци обикалят селата и прибират чеиза от раклите на самотно живеещи старци.

 

Проучване установи, че е точно така. В неформален разговор продавачка призна, че има цели колекции покривки в различни стилове – мильо, поанлас и други, но в момента повече вървят покривалата, защото са трудоемки, сложни и изработването на всяко от тях отнема поне година.

В същото време на цената, на която се продават в момента, не може да се купи само преждата, така че ръчният труд е за без пари.

Хората са доволни обаче, че могат да си купят кубик дърва, разпродавайки купища плетки, които проветряват веднъж годишно, но никога не са ползвали и няма за кога да ги пазят.

Тенденции

Преди години подобно нещо се случи с чекръци, вретена, хурки, пиростии и паламарки. След като изпоскаха хамбарите и мазетата по селата за такива вещи за битов кът, цените им драстично паднаха.

Подобно нещо се случва и сега със съдържанието на раклите за чеиз.

Но ако за плетените кувертюри и покривките за голяма кръгла маса има ред, но никой не се отказва, то към бродериите върху хасе – прочутите карета и тишлайфери, които майките и бабите ни шиеха, почти няма интерес.

Мижав е интересът и към чилета мулине и кенар за кошули, повече се търсят започнатите, но недовършени гоблени.

Източник, който търгува от години с подобни стоки, уточни, че има и сезонност в пазаруването и ако през зимата много търсени са дебелите шити юргани, с настъпването на пролетта от тях се продават едва няколко броя чак до застудяването наесен.

В същото време обаче родопските одеяла, които боцкат, не са толкова желани, а и са рискови, защото, докато им се намерят купувачи, трябва да ги бранят от молците.

Продавачи обясниха, че най-много рекламации в стоките, наизвадени от раклите, има за миризмата. Месеци трябват да се премахне наситеният аромат на нафталина.

В същото време никой не рискува да пере кувертюрите, защото после придобиват неугледен вид и нямат гладене, а за част от покривките се изисква колосване, което днешните млади не знаят как се случва.

Поръчана

Както сред продавачите, така и сред купувачите има съвпадения.

Причината е, че други предприемчиви търговци следят хората, които обикалят селата и изпразват раклите, и по този начин им стават редовни клиенти. Ползват отстъпки и понякога стоката се продава още на мига, в който е публикувана като обява.

Така, докато преглеждате на телефона си снимките от обявата, отдолу вече има коментари: „Поръчана“, „Пазя ред“ и „Следващата за мен“. Има и плетачки, които яростно нападат продавачите с реплики: „Вие не цените труда!“, „Това е безбожно ниска цена, не ви е срам“ и др.

Следва дежурен отговор, че това се прави, за да може някой да им се радва, вместо да пожълтяват в скринове и долапи.

Но масовата част от големите купувачи прибират евтините съкровища, за да ги пласират на тройна цена в чужбина, където ръчното плетиво никога не е преставало да е актуално.

Има и обратна тенденция – търговци обикалят разпродажби в чужбина и купуват рамкирани и навити на руло ушити гоблени с нетипични сюжети, но и към тях няма голям интерес, защото тези, за които бродирането е хоби, искат сами да си ги изработят, а онези, които купуват, пък се насочват предимно към познати картини.

Бродирани икони и девойки в носия най-търсени

Почти изчезнали като тенденция са Вилеровите гоблени, които у нас традиционно се рамкираха с гипс, финтифлюшки и позлата.

Търсят се повече гоблени на нови дизайнери, като най-купувани са религиозните и портретите на момичета с носии и китка в косата. Но засега гоблените си държат цената – тя е висока, но не се продават и може да минат години преди някой да прояви интерес.

В тези случаи обаче задължително има преговори за сваляне на цената. Спаднал е и интересът към български забележителности с гобленов бод.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изненада! Халваджиян реши съдбата на Капките
Next: Момичета, миналата година боядисах яйцата с бяло вино и станаха малки бижута! Ето колко е лесно:

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.