Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лекар даде безценен съвет: Яжте хляба така, за да нямате ядове със захарта
  • Новини

Лекар даде безценен съвет: Яжте хляба така, за да нямате ядове със захарта

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
vsdfbvsfdbfdngdnbgnhjm.png

Хлябът е една от основните храни на българина. Той се съчетава с почти всички продукти и приготвянето му под формата на филии е лесно. Разнообразието от този продукт е голямо и той е леснодостъпен в магазините и като цена и като наличност, което също го прави доста предпочитан продукт.

В същото време обаче има висок гликемичен индекс, което означава, че бързо освобождава глюкоза и може да повиши нивото на кръвната захар.

Според експерта от Националната здравна служба на Обединеното кралство д-р Каран Раджан има какво да направите, за да се намали гликемичния индекс на хляба и с това способността му за бързо повишаване на нивата на кръвната захар.

Според него замразяването и препичането на фабрично приготвен бял хляб е разковничето.

Намаляване на гликемичния индекс на хляба

Гликемичният индекс (или GI) е термин, използван за описване на това колко бързо въглехидратите в различни храни повишават нивата на кръвната захар.

Храните с нисък ГИ освобождават бавно глюкозата в кръвта. Това спомага за по-дълго усещане за ситост.

Според лекаря замразяването на белия хляб и последващото му нагряване (например препичането му в тостер) намалява гликемичния му индекс наполовина.

Това е така, защото по време на такава обработка се произвежда повече нишесте, което не се усвоява напълно от тялото и действа като фибри – преработено от полезните чревни бактерии.

Благодарение на това нишесте в състава, хлябът се усвоява по-бавно, което осигурява по-добро засищане след консумация и избягва скокове в кръвната захар.

„Това нишесте се получава в процес на промяна на структурата на нишестето под въздействието на топлина и след това охлаждане. При нагряване нишестето се желира, тоест става по-вискозно и лепкаво.

След това, когато се охлади, част от желираното нишесте ретроградира, тоест се връща в първоначалното си състояние. Този процес води до образуването на по-стабилни кристални структури”, потвърждава експертът.

Той призовава да не се концентрираме върху гликемичния индекс на хляба, но съветва да се избира хляб с високо съдържание на фибри.

„Замразеният, изпържен в масло бял хляб, макар и с по-нисък гликемичен индекс, не е здравословна храна. Вместо това изберете хляб с високо съдържание на фибри със семена, трици и ядки.“

Хлябовете с високо съдържание на фибри включват различни видове, като например:

Пълнозърнест – приготвен от брашно, получено от цели зърна, включително обвивките на зърната, които съдържат значителни количества фибри.

Ръжен – Ръженото брашно в състава му е с високо съдържание на фибри, така че ръженият хляб също е добър източник на фибри.

Хляб със семена – семена като ленено семе, чиа или слънчоглед се добавят към тестото, което увеличава съдържанието на фибри в хляба.

Многозърнест хляб – съдържа смес от различни зърна като пшеница, ръж, овес, ечемик и други, което също повишава съдържанието на фибри.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават голяма добавка към пенсиите! Ето кои пенсионери ще я получат
Next: Иво Сиромахов: Давам си сметка, че съм късметлия, ето защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.