Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Огромна загуба! Почина един от най-видните учени на БАН
  • Новини

Огромна загуба! Почина един от най-видните учени на БАН

Иван Димитров Пешев април 11, 2024
nfdgngfmhgmjk.png

Българската академия на науките с дълбоко прискърбие съобщава, че на 10 април е починал член-кореспондент Ангел Иванов Балтов.

Чл.-кор. Ангел Балтов е роден на 10.11.1935 г. в София. През 1959 г. завършва УАСГ, специалност „Промишлено и гражданско строителство“. Специализирал е в Института по основни проблеми на техниката в Полската академия на науките – Варшава, Полша, в Екол Политехник, Париж, Франция и в Международния център по механика в Удине, Италия. Чл.-кор. Балтов е заемал редица отговорни длъжности: заместник-декан на Факултета по математика и механика към СУ „Кл. Охридски“;

научен секретар на Института по механика и биомеханика – БАН; ръководител на Секция „МДТТ“ в Института по механика; научен секретар на БАН, отговарящ за математическите науки; ректор на Центъра по обучение към БАН; член на 3 Специализирани научни съвета към ВАК; член на множество комисии и съвети към Управителния съвет на БАН и Общото събрание на БАН и др. През 2004 година бе избран за член-кореспондент на БАН.

Чл.-кор. Балтов е авторитетен учен със значими научни и научно-приложни приноси в областта на механиката. Неговите научни изследвания в областта на теоретичната и приложна механика на твърдото деформируемо тяло са намерили реализация в редица производствени технологични процеси и са получили широко признание у нас и в чужбина. Научната му дейност има важни приложения в металургията, енергетиката, строителството, машиностроенето и военното дело.

Участвал е във внедряването на високоефективна технология в металургията, както и има принос за осигуряване и оценяване безопасността на блоковете на АЕЦ „Козлодуй”. Научната му продукция е впечатляваща – 6 книги и 167 статии и доклади, част от които са публикувани в престижни международни списания и са получили широк отзвук.

Чл.-кор. Балтов бе високо ценен и търсен експерт у нас и в чужбина – международен експерт на ЕС; експерт в различни комисии към Министерство на образованието и науката; подготвял е експертизи за нуждите на АЕЦ „Козлодуй”.

Дългогодишна и изключително полезна е неговата преподавателска дейност в редица наши и чужди университети. Издал е първи монографичен учебник по механика на материалите. Бил е ръководител на над 50 дипломанта, 8 докторанта и 4 специализанта от страната и чужбина.

За цялостната му научна, научно-приложна, научно-организационна и експертна дейности е удостоен с: орден „Св. Св. Кирил и Методий”; медал на БАН „Марин Дринов“ на лента; златна значка на КМТП „За високо техническо равнище”; почетен доктор на ВСУ „Л. Каравелов“ и др.

„С кончината на чл.-кор. Ангел Балтов Българската академия на науките загуби един от най-видните си представители и изключително достоен човек! Поклон пред светлата му памет!“, се казва в съболезнованието от БАН.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Царят на баничките обърна цените в евро и посочи проблема
Next: Рязката промяна на времето започва след по-малко от 7 дни

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.