Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Всичко свърши! Емилия е тотално съсипана
  • Новини

Всичко свърши! Емилия е тотално съсипана

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
vsdfbbfdbdgfnghnhmjh.png

Голяма, страстна и изпепеляваща любов – така сме чували фолкпевицата Емилия в последните години да определя връзката си с бизнесмена Жорж Башур, на когото преди две години роди дъщеричка. Момиченцето е първо тяхно общо дете и е кръстено на татко си – Жоржина. Както често се случва в шоу средите обаче, приказните сюжети са до време.

Приказката за Емилия изглежда вече е във финалната си фаза или поне така изглежда упорито към момента. А и самата тя все още не е намерила начина да потвърди или не случващото се в живота й.

Мълчанието й засега по темата притеснява искрено феновете на изпълнителката, която явно едва сега разбира смисъла на поговорката, че щастието обича тишината. Според упорито тиражирана в публичното пространство клюка, певицата и бизнесменът даже са пред развод. И не живеят заедно от няколко месеца, а Емилия сама се грижи за 2-годишната си дъщеря Жоржина, както и за другите си две деца от Коко Динев.

Причината за разлъката според някои не е трети човек, нито изневяра, но пък се появиха и слухове, че в живота на Башур има нова жена. Тя е далеч от фолка и по професия е брокер на недвижими имоти. Строителният предприемач кръшнал на певицата с нея, а тя го пипнала на местопрестъплението, гласи още клюката, пише „Галерия“.

 

Според слуховете бизнесменът наел луксозен апартамент, където редовно се отдавал на горещи страсти с новата си жена. Именно там го хваща и жена му Емилия. А останалото е ясно.

Припомняме, че Емилия и Жорж Башур обявиха връзката си през 2018 г., а няколко месеца по-късно вдигнаха сватба за чудо и приказ. Същата година трагедия беляза живота им – синът на Жорж – 19-годишният Феди, загина след катастрофа на магистрала „Тракия“, а в автомобила, шофиран от него, пътуваха Емилия и баща му.

 

Към момента потвърждение за раздялата няма нито от Емилия, нито от Башур, но няма как да не направи впечатление, че сирийският бизнесмен е изтрил всичките си снимки в социалните мрежи с певицата, а едно от последните послания на Емилия към любимия й е вече отпреди повече от половин година.

„Казвала ли съм ти скоро, че те обичам? Казвала ли съм ти, че в живота ми няма по-значим от теб? Ти изпълни живота ми със смисъл. Правиш моите проблеми твои и ме караш да се чувствам прекрасно. Ти изпълваш сърцето ми. Има една любов, която е божествена и тя е и твоя, и моя и до края на дните си трябва да благодаря на Бог. Казала ли съм ти днес, че ти си над всичко“?, гласи то, а повода е неговият рожден ден.

Какво точно се случва между Емилия и Башур, вероятно съвсем скоро ще стане ясно, ще почакаме, ще видим.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Започва да вали много, но има и нещо притеснително, обяви проф. Рачев
Next: Дават пенсиите за май на нова дата преди Великден, обяви НОИ

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.