Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 3 пъти повече плод от всеки корен! Възможно е, просто използвайте този естествен тор през лятото
  • Новини

3 пъти повече плод от всеки корен! Възможно е, просто използвайте този естествен тор през лятото

Иван Димитров Пешев април 12, 2024
vsdfbfgbfdnghnmhmhjm.png

Не пропускайте да наторите градинските си култури с два луксозни, напълно натурални тора и те ще ви се отблагодарят с отлична реколта! И двата тора не само подхранват, но и защитават растението.

Можете да ги приложите към всякакви култури: домати, краставици, чушки, зеле, патладжани, тикви и др.

Ако подхранвате редовно (веднъж седмично), резултатът ще бъде забележим: увеличаване на плодовете, бързо узряване, подобрен вкус, плюс защита от вредители.

Естествен тор с мляко

Това е универсален тор за всяка култура, но доматите, краставиците и чушките го обичат особено много. Изсипете 1 литър мляко с произволно съдържание на мазнини в кофа от 10 литра. Добавете 2 ч.л. канела на прах. Съдържа много калций, желязо, манган, витамини и аминокиселини и помага в борбата с кърлежи, мравки и други вредители. Млякото с канелата се разрежда с вода до 10 литра .

тор растения

Добавете 0,5 ч.л. фармацевтичен йод. Той ще засили ефекта на разтвора, ще има благоприятен ефект върху плодовете и сладостта им и ще предпази растенията от вредители, късна болест и всякакво гниене.

Поливайте 1-2 чаши на храст (в зависимост от възрастта на растението). Прилагайте този тор поне веднъж на всеки 7 дни.

мляко с канела тор

Тор от бреза

Вторият тор ще даде сила на всяко растение, ще осигури хранителни вещества в естествена форма и ще предпази от вируси, гъбички и бактерии. Напълнете подходящ съд с брезови листа и клони. Залейте с 1 литър топла вода ( не вряла!).

брезови клони

Оставете да вари 4-5 часа. След това се прецежда и се разрежда с вода до 10 литра.

тор брезови клони

Поливайте с разтвора всякакви градински култури. Може да използвате и за пръскане (особено в оранжерия). Ако искате да защитите растението от вредители и болести, третирайте го с инфузия от бреза 2 пъти седмично .

клонки от бреза

При редовна употреба на прости, напълно естествени торове, растенията стават силни, издръжливи, не боледуват и също така дават много вкусни, сладки плодове! Опитайте тези две рецепти за прости торове, които всеки градинар може да повтори.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Доживяхме! От БДЖ пускат двуетажни влакове – ето по кои маршрути пътуват:
Next: Добавете под всяко стайно растение – дори и най-увехналото растение ще оживее и ще стане зелено

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.