Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кога е Цветница през 2024 г.: как да празнуваме и каква е същността на празника
  • Новини

Кога е Цветница през 2024 г.: как да празнуваме и каква е същността на празника

Иван Димитров Пешев април 13, 2024
bdlgfnffkgnmkhkmhjm.png

Цветница е сред важните празници в християнството. На този ден всички вярващи си спомнят деня, в който Господ влезе в Йерусалим – тогава хората вярваха, че Спасителят се е появил на Земята.

Цветница се свързва с влизането на Исус Христос в Йерусалим. Новият завет описва момента, в който той яхнал младо магаре в града и всички жители излезли да го посрещнат. Жителите на града поздравиха Исус като цар и покриха пътя му с палмови клонки. Общоприето е, че денят на влизането на Исус Христос в Йерусалим е символ на бъдещото царуване на Бог на земята.

Кога се празнува Цветница?

Всяка година Цветница се пада на различна дата, тъй като празникът се отбелязва седмица преди Великден и ден преди началото на Страстната седмица. През 2024 г. се пада Цветница 28 април.

Как се празнува Цветница?

Необходимо е да се подготвите за празника предварително – в навечерието на Цветница вярващите освещават върбови клонки на празничното всенощно бдение, което се провежда в църквата вечерта. На самия празник вярващите идват да се поклонят и помолят, държейки в ръцете си върба и запалена свещ, като по този начин приветстват предстоящото идване на Христос.

В къщата осветената върба се поставя в предния ъгъл зад иконата и се съхранява цяла година – до следващата Цветница. Смята се, че благословената върба пречиства и прогонва злите духове и носи късмет.

Прието е да се засажда миналогодишната върба на полето, за да пази реколтата. Също така върбовите котки в Рус бяха давани на безплодни жени и болни, вярвайки, че клоните са надарени с лечебни свойства.

На този ден много вярващи посещават гробищата и поменават близки роднини. Прието е на гробовете на покойника да се оставя осветена върбова клонка.

Знаци за Цветница:

През вековете на празника са се появили народни знаци за Цветница. Така че, ако в този ден духа силен вятър, тогава лятото обещава да бъде прохладно и хладно. Хубавото време показва благоприятна реколта, докато слана или мъгла сутрин показват плодородна година.
Ако първите пъпки вече са се появили по дърветата, това означава, че през лятото можете да очаквате изобилна реколта от плодове. Също така си струва да слушате птиците: ако те крещят силно, това означава, че лятото е сухо.

Има знаци относно самата клонка на върбата: например, ако ядете пъпка от клона, тогава скоро ще дойде решение на важен проблем. Ако леко ударите животните с клонка, те няма да боледуват през цялата година. И също така – в никакъв случай не хвърляйте миналогодишната върба на боклука, по-добре я забийте в земята или я изгорете.

Какво не трябва да се прави на Цветница:

На първо място, всяка физическа активност е забранена на Цветница – въздържайте се от почистване, миене и готвене и посветете този ден на почивка.

Също така на този ден не можете да се карате, да ругаете или да правите скандали – денят трябва да бъде прекаран в любов и грижа за близките. Но и на Цветница не бива да празнувате прекомерно и да организирате шумни събирания.

Важно е да обърнете внимание каква храна има на трапезата ви – на този ден трябва да се съобразите с изискванията на постите. Вярно е, че на Цветница правилата за постните ястия са леко облекчени: вярващите могат да си позволят да ядат риба и дори да изпият чаша вино.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Реколтата става тройна! Лесно и евтино е – просто използвайте този естествен тор през лятото
Next: Революция със заплатите на българина: Обявяват ги публично, всеки ще вижда колко взимате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.