Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Жена работи като учителка 45 години и нямаше семейство: когато почина, разкриха огромната й тайна
  • Новини

Жена работи като учителка 45 години и нямаше семейство: когато почина, разкриха огромната й тайна

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
casdvdfsbsfdbfdngnhg.png

Женевиев Виа Кава е учител с много необичайна тайна. Едва след смъртта й хората разбират коя е тя всъщност.

Женевиев работи като учител по специално образование в училище в Дюмонт, Ню Джърси. Прекарва цели 45 години от живота си като учителка.

Според CBS New York Женевиев живее много пестеливо. Тя използва купони за отстъпка, които намира във вестници и списания, никога не е ходила на почивка и избягва да купува нови дрехи. Тя е изключително пестелива.

Учениците са нейното истинско семейство

Женевиев няма близки роднини. Казва, че учениците са нейното семейство. Тя наистина иска да им помага и го прави по всякакъв начин.

 

Добросърдечната учителка не сменя работното си място 45 години, а през 1990 г., когато се пенсионира, редовно посещава училището, за да види как се справят учениците.

 

Женевиев умира на 88 години през 2011 година.

Наследството

Няколко седмици след смъртта й училището, в което работи, получава неочаквана вест. Адвокат се свързва с училищната администрация и казва, че покойната учителка е оставила крупна сума на училището в завещанието си.

Смайването на директора и останалите учители е огромно, защото никой не е подозирал, че Кара е разполагала със значителни средства.

Тогава тайната на Женевиев излиза наяве. Оказва се, че пестеливата учителка е милионерка! В завещанието си тя пише, че училището, в което е работила 45 години, ще получи значителна сума пари.

Завещаната сума е един милион долара!

Бюрократични спънки

Поради известни бюрократични проблеми обаче районът получава парите едва през април 2018 година, т.е.

близо 7 години след смъртта на Кара. Чекът е на стойност 1 милион долара.

„Не бях изненадан, че тя щеше да дари нещо“, казва директорът на училището в Дюмон Емануеле Триджано пред New York Times, обяснявайки, че учителката е споменала, че иска да остави нещо на района, преди да умре.

Той добави: „Изненадата беше сумата, която тя ни изпрати.“

Дарението сега ще отиде за по една стипендия от $25 000 на година за финансиране на следгимназиалното образование на студент със специални нужди. Бизнес администраторът на училищния район, Кевин Картото, казва, че парите ще бъдат поставени във фонд, който ще натрупва лихва, като се надяват, че това ще позволи стипендиите да продължат с години.

Г-н Картото каза пред CNN, че това е най-големият подарък, който е виждал през времето си в училищния район.

Ричард Яблонски, близък приятел на г-жа Кава и изпълнител на нейното завещание, казва, че малкото състояние, което учителката е натрупала, вероятно е резултат от нейното упорито събиране на всяко пени. Дете на Голямата депресия, разказва г-н Яблонски, приятелката му рядко си купувала нови дрехи и не ходела на почивки. Тя дори отказала да купи слуховия апарат, от който се нуждаела по-късно в живота си.

 

„Тя беше много добросърдечна, понякога строга, но много състрадателна дълбоко в себе си“, разказва г-н Яблонски пред NewJersey.com. „Тя беше много любяща и печелеше хората с красивата си усмивка.“

Други си спомниха отдадеността на г-жа Кава към училищния квартал и как тя продължавала да се отбива в часовете дори след като се пенсионирала през 1990 г. Джеймс Кенеди, друг приятел, разказва на NewJersey.com, че можела да си спомни подробности за своите ученици от преди години, а понякога дори им помагала да намерят работа след дипломирането си.

Но учениците на г-жа Виа Кава не са единствените, които ще се възползват от нейната щедрост: според нейния адвокат, Ейприл Савойе, учителката е оставила по 100 000 долара на още пет организации, включително Ramapo Animal Refuge и Salvation Army.

„Тъй като тя нямаше най-близко семейство и дори много не толкова далечни роднини, за нея имаше смисъл да направи това дарение“, казва г-жа Савойе пред CNN.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си първият изпълнител на Бургаски вечери
Next: Николай Урумов: Рано или късно идва възмездието

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.