Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Експерт: Агнешкото не се яде топло, а студено
  • Новини

Експерт: Агнешкото не се яде топло, а студено

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
sdfbvsgfbfdngdhnmhjmhj.png

Над половин милион пенсионери у нас ще получат по 100 лева великденска добавка. Единственото условие е да взимат до 526 лева. „Нова телевизия“ провери какво ще могат да си позволят и качествена храна ли ще сложат на трапезата си.

 

С диетолога проф. Донка Байкова отиваме на пазар. За зеленчуци за салата плащаме 9.70 лв.

„Зелената салата на пръв поглед е най-здравословната част от менюто за Великден.

 

Преди консумация, ако предпочитаме да бъдат в сурово състояние, да ги накиснем във вода. Половин час в хладка вода с една чаена лъжичка сода бикарбонат или оцетна киселина. Половин час е достатъчно да извлечем пестицидите“, каза проф. Байкова. Тя препоръчва да обелваме зеленчуците. „Ще загубим 5-10% витамини, но ще си спестим възпаление на лигавицата. И понеже в този период храносмилането ни е потърпевшо, по-добре да не рискуваме“, подчерта диетоложката.

 

Следващият продукт, с който се сдобиваме, е агнешка плешка. За килограм плащаме 22.50 лв.

„Агнешкото не се яде топло. Яде се студено, защото овчата лой бързо кристализира на стайна температура и можем да я махнем с ножа и да режем месото на жулиени.

 

Един път за нас българите е доста скъпо по отношение на семейните ни бюджети, и на второ място е богато на холестерол“, подчерта проф. Байкова.

Най-евтините козунаци, които намерихме на пазара, струват 5-6 лева. На етикетите обаче виждаме Е-та.

„Моят съвет е хората да купуват малки количества козунак, но с добро качество“, препоръчва диетологът, който ни помага за пазара.

 

За Великден яйцата струват около 50-60 стотинки едното. Ако купим 20, защото винаги има по 2-3 спукани, сметката показва около 12 лева. „Не е препоръчително да ядем повече от 5-6, защото белтъкът на яйцето е алерген“, препоръча Байкова.

Финално великденският пазар ни струва около 55 лв.

 

Изяде ли инфлацията здравословното хранене?

„Не бих казала. Аз мисля, че през последните години българите са достатъчно информирани за тяхното здравословно хранене и предпочитат качествени храни, а не големи количества“, споделя диетологът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова зададе неудобен въпрос във връзка с добавките за пенсионерите
Next: Извънредно: Стрелба в столичния квартал Люлин

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.