Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Животновъд: За 1 кг сирене са нужни 5 л мляко, реалната му цена, с печалбата заедно, е десетина лева
  • Новини

Животновъд: За 1 кг сирене са нужни 5 л мляко, реалната му цена, с печалбата заедно, е десетина лева

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
asdvdfvdsbfdsgbdfnhg.png

С литър прясно мляко трябва да можеш да си покриеш разходите за три килограма фураж, казва животновъдът от Скалище Ремзи Юсеин, който е бил технолог навремето.

Според него изкупната цена на млякото е обидно ниска, но при него проблемът не е чак толкова голям – взимат го за 1.07 лв. Самият той има акредитирана ферма, с агрегати, млякото му е с един сантиметър жълт каймак, увери се екип на БНР- Кърджали.

Ремзи е пенсионер, намалил е кравите от 30 на 15, и твърди, че ще издържи, но много млади хора ще захвърлят всичко – и го правят. А животните нямат вина, гледат с тъжните си очи, говори с болка родопчанинът.

За един килограм сирене са нужни 5 литра мляко и реалната му цена, с печалбата заедно, е десетина лева.

„Реалната цена на млякото трябва да бъде 1.50-1.60 лева. Това беше стандарт още по времето на комунизма, за да можеш да спечелиш. А за да оцелееш, поне да бъде двойно, 72 стотинки е ярмата, трябва да е 1.42 лева“, пресмята той.

„Всеки намаля /кравите, бел.ред./ вече. Тази заран с едно момче, бяхме до общината за едни имоти, вика: „Батко, ще ги продам, вика. Ще ги махна, няма да ги възстановя“.

„…аз съм вече предпенсионна възраст, 62-3 години… какво да ти кажа. Още една-две-три години ще блъскаме, докато…“.

Резми Юсеин е потънал в дългове – над 10 000 лева: „Имах едни пари, спестявания от Израел, направих стопанство, категоризирана ферма, нова постройка направих, обаче го занемарих. За какво да тъпчеш на едно място, като нямаш печалба…“

„Искам един ден тези, големите управници, да стоят до мен, само да седят и да ме гледат, и накрая те да вземат парите и те да се разполагат, да видим: „Къде е Киро на кирия?“

Животновъдът се ядосва, че има да плаща още данъци: „Не мога да оставя животните…, изобщо не съм такъв човек…Тези жални животни, с очичките те гледат, искат да ядат. Те нямат вина… Но в същото време, телефоните звънят…“С пет литра мляко става качествено сирене 1 кг, казва още Ремзи, а в магазина струва 18-19 лева.

„Тези отгоре нямат ли чатал да ги контролират малко, какво става тука?“, пита се той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Стрелба в столичния квартал Люлин
Next: Защо цели поколения изпитват носталгия по Татово време: 6 уникални символа на зрелия социализъм

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.