Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма новина за шофьорите. Променят закона, нови правила
  • Новини

Голяма новина за шофьорите. Променят закона, нови правила

Иван Димитров Пешев април 15, 2024
sdfbfgbfdgnhgnhgnmhm.png

Сериозни промени в Закона за движение по пътищата предвижда проект, публикуван на страницата на НС. Ако бъдат приети, скоростта по магистралите у нас бъде намалена с 10 км/ч и максималната вече ще е 130 км/ч. Отделно ТОЛ-камерите ще засичат средна скорост и щеа се ползват от МВР.

Нова телевизия излъчи мнението на Мариян Василев, експерт по авто-мото подготовка, който е бил е инструктор, а сега се занимава с международни превози. Изминава хиляди километри месечно и с автомобил и с тежкотоварни камиони. Да се намали скоростта по родните магистрали за Мариян Василев е безсмислено.

„10 км не са такъв фактор. Всяка година вадят статистики, че се повишава смъртността и самите произшествия. Да, но някой направи ли си сметка с колко се е повишил трафикът, а не да правим сметки, колко катастрофи има“, пита Мариян Василев.

B мoтивитe ĸъм зaĸoнoпpoeĸтa e зaпиcaнo, чe пpeвишeнaтa и нecъoбpaзeнa cĸopocт e пpичинa за повишената смъртност на пътя. Именно първокласните пътища, а не магистралите са проблемни според автоексперта. Намаляването на скоростта по магистралите ще създаде и административна тежест на държавата, а не облекчение за шофьорите, според Василев.

„Смяна на пътни знаци, смяна на закон за движение…ангажимент, който за мен е излишен“, посочва той.

Експертът по авто-мото подготовка обаче е съгласен с това ТОЛ-камерите да засичат средна скорост и да се използват от „Пътна полиция“ за налагане на глоби при превишаването ѝ.

А що се отнася до друг наболял проблем – незаконните гонки по пътищата и демонстративното каране и снимане на километражи със скорост до 300 км/ч, то според Мариян Василев е нужен нестандартен подход от държавата към тези шофьори. Проектът за промени в Закона за движене по пътищата трябва да мине първо редица обсъждания и няколко гласувания в пленарна зала, преди да бъде обнародван.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Запис на Натали Трифонова от 2015 година изуми България
Next: Всички пенсионери получават през телефона нова услуга от НОИ

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.