Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • НОИ с много важна информация
  • Новини

НОИ с много важна информация

Иван Димитров Пешев април 15, 2024
vsdfbfgbdfnghngn.png

НОИ вече предостави на потребителите достъп до новия си Единен портал за електронни услуги (ЕПЕУ). Електронното осигурително досие за пенсия включва основните източници на електронна информация, необходими в процеса по отпускане и изплащане на пенсиите.

Информацията се изтегля от съществуващата информационна система на НОИ, от оригиналните източници на данни и регистри, обработена и концентрирана в съответните справки, предаде финансовият портал pariteni.bg.

В електронното досие за пенсия по нов, съвременен начин са представени някои от съществуващите и към момента на интернет страницата на института справки за осигурените лица във връзка с пенсионните им права (за осигурителен стаж и доход) и справки в услуга на пенсионерите (за издадени пенсионни разпореждания за актуално състояние на изплащаните пенсии и добавки). Справките от ЕОД за пенсия са обогатени с допълнителни данни, които осигурените лица с български стаж могат да разглеждат, избирайки по-широк набор от възможности. Съществуват и изцяло нови справки с данни за:

– осигурителни периоди, осигурителен доход и внесени вноски за самоосигуряващи се лица;

– стаж и осигуряване в други държави; осигурителен стаж и доход по данни от осигурителния архив към НОИ;

– дата на извършена промяна на осигуряването от универсален пенсионен фонд (УПФ) и професионален пенсионен фонд (ППФ) в държавното обществено осигуряване (ДОО) и дата на възобновяване на осигуряването от ДОО в УПФ във връзка с допълнителното задължително пенсионно осигуряване;

– изплатени пенсии, добавки, пенсионни записи и др.

Всеки гражданин (след съответната автентикация) може да влезе в своето пенсионно досие, съдържащо неговите лични данни като осигурено лице и/или като пенсионер. Всяко лице, което има положен осигурителен стаж след 31 декември 1996 г, може да разгледа наличната за него осигурителна информация. Всеки пенсионер има възможност да се запознае в детайли с данните, въз основа на които е отпусната пенсията му и е изчислен нейният размер.

При избор на Електронното осигурително досие за пенсия се визуализират раздели във вертикално меню, съдържащи информация за:

Лични данни;

Осигурителен стаж и доход;

Допълнително задължително пенсионно осигуряване;

Отпуснати пенсии;

Постановени разпореждания;

Изплатени пенсии и добавки;

Прехвърлени средства между пенсионни системи;

В раздел „Лични данни“ се визуализират името на лицето, неговият ЕГН или друг идентификатор, съществуващата адресна и друга контактна информация, както и допълнителна информация за номер на разплащателна сметка към банка или друг доставчик на платежна услуга, заявена във връзка с извършвани плащания от НОИ.

В раздел „Осигурителен стаж и доход“ може да се извършват справки за:

– осигурителен статус по подадени декларации;

– осигурителни периоди и осигурителен доход по подадени данни за осигурени лица и съответно за внесените вноски за самоосигуряващото се лице;

– данни за стаж и осигуряване за пенсия в други държави;

– данни за стаж и осигуряване в други държави;

– данни за осигурителен стаж и доход от осигурителния архив към НОИ;

– справка за зачетен осигурителен стаж за пенсия към текущата дата на извършване на справката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички пенсионери получават през телефона нова услуга от НОИ
Next: Отново негативизъм срещу самотна майка, герой в Бригада нов дом

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.