Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как да се отървете от тревата в градината? Ето най-лесния начин
  • Новини

Как да се отървете от тревата в градината? Ето най-лесния начин

Иван Димитров Пешев април 15, 2024
sadvfdsvdsfbgfbghdnhg.png

Днес ви представяме лесно решение как да се отървете от тревата в градината!

Знам, че много хора правят декоративни пътеки в своите градини – това е не само красиво, но и удобно. Например, аз имам навсякъде градински пътеки, облицовани с павета, така че мога да работя по лехите дори след дъжд – обувките ми остават чисти.

 

Но досадните плевели поникват по тези облицовани острови, с които между другото трябва да се борите много дълго време. Понякога дори изглежда, че сякаш цялата пътека е покрита с плътен зелен килим.

 

Разбира се, можете да почиствате ръчно пътеката всеки ден, късайки тревата в градината, но съдейки по моите наблюдения, това са нашите неуспешни опити да се отървем от нея. Тревата просто си расте и започва да расте дори още по-бързо. И всичко това, защото по никакъв начин не успявате да достигнете корена – така или иначе, част от него ще остане под земята, което означава, че тревата ще продължи да покълва и подобен процес може да продължи вечно.

 

Аз лично опитах няколко закупени продукта, но нито един от тях не даде желания резултат – с течение на времето тревата се върна на любимото си място.

Но, един ден дългото ми търсене все пак беше успешно – един от приятелите ми сподели с мен рецепта за разтвор, който ми помогна да реша този проблем. Веднага трябва да кажа, че това решение ми помогна – нямаше и следа от тревата, затова реших да споделя рецептата с вас. След няколко дни всички процепи около плочките ще бъдат почистени от тревата и тя никога повече няма да расте там.

 

За приготвянето на разтвора се нуждаем само от оцет, вода, сол и течен сапун. Вземете 100 мл оцет и го добавете към 300 мл вода, след това изсипете супена лъжица сол в разтвора и капнете няколко капки течен сапун.

Смесете всичко добре и използвайте бутилка тип спрей, за да напръскате тревата. Тази смес просто ще я изгори и на вас ви остава само да изметете остатъците от градината.

 

Обърнете внимание на рецептата, но не забравяйте, че това решение е вредно за абсолютно всички растения. Следователно, то трябва да се използва само там, където в бъдеще няма да засадите нищо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Почина проф. Васил Овчаров
Next: Любимци в Един за друг шокираха всички и са аут от шоуто!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.