Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ники Василковски бие тревога: В сряда става страшно
  • Новини

Ники Василковски бие тревога: В сряда става страшно

Иван Димитров Пешев април 15, 2024
sdfbfdgbfdgngfnmhj.png

Кадър: „Нова телевизия“

Синоптикът на „Нова телевизия“ Николай Василковски даде по традиция в понеделник двуседмичната си прогноза за времето. Той предупреди за рязко понижаване на температурите и идващи дъжд, гръмотевици, градушки и дори сняг.

„Чакат ни катаклизми категорично. Очакват се поредица от циклони. Най-страшният период е сега в сряда, когато ще има доста засилена гръмотевична активност, най-вече в Дунавската равнина. Там са възможни различни шквалови явления, силни пориви на вятъра, гръмотевична активност, мощна при това.

Със сигурност ще паднат градушки някъде из Северна България. И значителни количества дъжд – 60-70 литра на квадратен метър на места, които могат да паднат за доста кратко време. Иначе по отношение на температурите вече стана ясно, че ще паднат доста.

В петък, събота и неделя ще бъде най-хладният период. Рано сутрин температурите в котловините на запад ще доближат вероятно нулата с възможност някъде да се образуват и слани. Дори и в Софийското поле температурата ще падне до 1-2 градуса, говорим за петък и събота сутринта в ранните часове. Нормални са температурите, които се очакват за пролетния сезон. Но е ненормално падането от 30 градуса днес до 10 в събота, които се очакват в София.

Много дъжд ще се излее от 17 до 23 април, има и потенциал за наводнения. В сряда е особено опасен период, тъй като тогава преминава студения период, и има този сблъсък на топли и студени въздушни маси, които пораждат мощната гръмотевична активност.

Последователно над цялата стана, но все пак за сряда конкретно, по-страшни явления се очертават в Северна България, тъй като там се очаква по-голяма гръмотевична активност. Най-вече в Централна Северна и Североизточна България“, каза той.

„От 19 до 23 април ще падне сняг в планините и дори на доста ниска надморска височина, говоря за 1100-120 метра. В по-ниския планински пояс този снеговалеж ще е символичен, докато високо в планината ще си натрупа до 10-15 сантиметра. От 24 -25 май плавно ще се вдигат температурите.

До края на април и в първите дни на май ще останат по-нормални и поносими температури. Във вторник и сряда се очаква доста интензивен сахарски прах, но за кратко“, добави Василковски.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Любимци в Един за друг шокираха всички и са аут от шоуто!
Next: Нов срок на валидност на личните карти на пенсионерите и учениците в България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.