Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно: Убиха красивата дъщеря на милиардер, стягала сватба
  • Новини

Извънредно: Убиха красивата дъщеря на милиардер, стягала сватба

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
vfdvsfdbggfbdfngfnhg.png

Дъщерята на австралийски милиардер е сред жертвите на нападател, който нахлу в търговски център в източната част на Сидни с ловджийски нож.

Доун Сингълтън, на 25 години, си е купила сватбена рокля миналата седмица, според местни медии, и скоро е трябвало да се омъжи за млад мъж, с когото има връзка от гимназията. Момичето било започнало да изпраща покани на любими хора и приятели, но изгуби живота си, когато полуделият Джоел Кочи, на 40 години, я намушка в мол близо до известния Бонди Бийч.

Ашли Уайлди, годеникът на убитото момиче, който е полицай, по злощастна ирония на съдбата дойде в търговския център, за да помогне на колегите си, които първи реагирали след клането. Той пристигна в търговския център „Уестфийлд“ в момента, когато полицията разбрала, че годеницата му е една от жертвите, съобщава Daily Telegraph.

„Доун беше мил и мил човек, който имаше целия си живот пред себе си. Тя беше наистина невероятна. Всички сме съсипани от тази загуба. Нашите съболезнования на нейния партньор и семейство Сингълтън. Тя ще бъде запомнена завинаги като част от нашето семейство – съобщиха от компанията.

82-годишният Джон Сингълтън натрупал богатството си в издателска дейност, реклама и състезания и се превърнал в един от най-успешните бизнесмени в Австралия.

Друга жертва на Кочи е Ашли Гуд на 38 години. Той наръгал нея и 9-месечното ѝ бебе. С последни сили жената успяла да предаде бебето в ръцете на непознати, за да спасят живота му. Двете са откарани в болница, където тя умира, а детето е спасено и в стабилно състояние.

Полицията отбеляза, че от шестте жертви на Кочи пет са жени. Повечето от ранените също са жени. Предстои разследване защо той е нападал именно представителките на нежния пол и умишлено избягвал мъжете, съобщава ABC News.

Единственият убит мъж е 30-годишен пакистански бежанец, работещ като охрана в мола.

От семейството на касапина са обяснили, че Кочи отдавна страдал от шизофрения, нямал е социални умения и е бил очарован от ножовете. Той беше ликвидиран от полицайката Ейми Скот, пристигнала в търговския център по време на нападението.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гешев: Искам директна очна ставка с Бойко Борисов
Next: До няколко месеца сменят и издават лични карти на половин милион българи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.