Националната агенция за приходите (НАП) възложи данъчна проверка на Българската православна църква. Екип на bTV провери
Какво притежава църквата, какви са приходите ѝ и плаща ли данъци? Тази тема се оказва обгърната от тишина.
Бутиците на ул. „Съборна“, силиконовите дами с джипове в заведенията на пл. „Света Неделя“ са клиенти на магазини и ресторанти, собственост на Българската православна църква.
Приходите от наеми на тези имоти са „тера инкогнита“ за българската държава и по-конкретно за НАП. Църквата има привилегията да не декларира приходи от подобна търговия, разяснява в свое разследване bTV. Преподавателят по църковно право доц. Делян Николчев разказва законно ли е това.
„Принцип на съвременното право е, че не може да има привилегии за никой. По отношение на наемите Светият синод твърди, че те всъщност не трябва да подлежат на независим финансов одит, тъй като те всъщност били дарение, забележете дарение от вярващи, а това не били наеми“, посочва доц. Николчев.
За да правиш бизнес в имот на Българската православна църква е достатъчно да имаш вяра. Данъци за печалба от наеми държавата не търси от духовенството. Държавен контрол на приходите не се извършва.
Всъщност в края на миналата година проверка за дължими данъци от страна на църквата започна и то за периода назад, чак до 2017 г. Проверката обаче е спряна заради смъртта на патриарха.
„НАП изпрати и финансовото министерство, изпрати хора, които да направят проверка на Пловдивската митрополия. Тези хора, длъжностни лица всъщност бяха изгонени. Сериозно, да. Не бяха допуснати въобще“, казва доц. Николчев.
Колко големи са всъщност имуществото и бизнесът на Българската православна църква?
„Какво притежава църквата – този въпрос съм го задал на своите студенти. Пиша шестица на този, който ми даде отговор. Никой не можа да даде отговор на този въпрос“, казва доц. Николчев.
С какво разполага един-единствен храм в Софийската митрополия – Драгалевският манастир „Успение Богородично“?
Очаквахме, че манастирът притежава имоти за милиони, но нямаме фантазия да си представим, че той притежава имущество по-скоро за милиард, коментират от телевизията.
В справката за собствеността на манастира са само имотите в имотния регистър, по чиито партиди има промени и движения след 1998 г. В справката откриваме, че манастирът е актувал внушителните над 150 декара в най-новия и най-агресивно застрояван квартал на София и на България „Манастирски ливади“.
Всъщност „Манастирски ливади“ се оказват бившите ливади именно на Драгалевския манастир. Оттам идва и името им. Там, където до 30-те години на ХХ век духовниците са пасли своите говеда и така са се издържали, днес земята струва на пазара между 1000 и 3000 лева на кв. м. Над 150 декара площ е достатъчна да се построят поне 100 блока.
И тук възниква въпросът защо години наред там нямаше детски градини, училища и даже улици?
„Да зададем въпроса къде е социалната дейност на Българската православна църква. Това е част от нейната обществена функция. Трябва ли държавата да налива пари в институция, която не изпълнява обществената си функция?“, пита Горан Благоев.
Над 150-те декара от ливадите на манастира са само част от имотите на Драгалевския манастир. Според регистъра храмът е собственик и на общо стотици декара земя в Драгалевци, над 40 декара парцели в „Кръстова вада“ около бул. „Черни връх“, а също и в кварталите „Витоша“ и „Симеоново“, както и още 60 декара в Киноцентъра.
Драгалевският манастир е собственик и на апартаменти на улица „Родопски извор“, включително мезонети.
Дама, живееща във вход, в който има църковни апартаменти ни разказва какво знае, без да разкрива своята самоличност. „Манастирът е имал някакъв имот и този, който изгражда този блок, ги обезщетява. Те ги дават под наем. На какви хора, при какви условия – не е ясно“, казва тя.
С имотите се занимава монахиня.
„За това репортажи правят ли се? Имотите на църквата… Там има такива неща, които не са за приказване. Защото аз не искам да си слагам главата в торбата. Това са сериозни работи, не е за всеки. Аз съм на среща сега и няма как да си говорим по тези въпроси“, отговаря монахинята.
Пазарните оценки на стотиците декари парцели манастирски имоти в „Лозенец“, „Манастирски ливади“, „Витоша“, „Симеоново“ е между няколко стотин милиона и 1 милиард лева. За повечето е трудно да се установи кой и при какви условия ползва.
„Всичко под масата. Вероятно парите се разделят по епархиите. Не мога да знам това. Много интересно е, че Светият синод, когато не му е изгодно казва: „Не, не, оставете ни, ние сме отделени от държавата по Конституция“, но в този случай на заплащане на заплати от страна на държавата, от държавния бюджет към свещенството, няма проблем. Всъщност това са пари на българския данъкоплатец, който плаща заплати на нещо, което е уж отделено от държавата“, допълва доц. Николчев.
Кой в Светия синод контролира тези приходи и разходи?
„Затова зададох въпроса защо синодът не въведе регистъра на своите имоти. Защо Българската православна църква не въведе практиката, която е съществувала до 9 септември 1944 г. да се публикуват годишните бюджетни отчети на Светия синод“, отбелязва Горан Благоев.
По думите му само за тази година бюджетът е отделил 38,4 милиона субсидия на Българската православна църква.
Ако регистърът на църковните имоти се въведе, денят в който това стане публично, вероятно ще осъзнаем, че няма корпорация на територията на нашата страна, която дори да се доближава по капитализация до Българската православна църква.
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: