Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Зуека взе тежко решение: Отказва се от…
  • Новини

Зуека взе тежко решение: Отказва се от…

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
avsdvdsfvfdsvsfdbgfbgf.png

На Зуека май му харесва да е далеч от България, дори и понякога носталгията по родината да го стиска за гърлото, метафорично казано. Поредното потвърждение дойде от него самия.

Бившият партньор на Рачков в „Капките“ се захвана с рисуване в Испания и няма никакво намерение да променя новата реалност, в която живее от известно време заедно със семейството си.

Актьорът се чувства отлично в Испания и даже не му се пътува за България, Васил Василев – Зуека няма скоро да си идва в България, пише „Уикенд“.

„Синът ми ще е на училище до края на юни. През лятото пък ще имам много работа като художник и няма как да отделя време за воаяж до родината“, споделя актьорът пред изданието.

Васил Василев, по-известен с прякора си Зуека, е български филмов и театрален актьор, комик, телевизионен водещ и художник. От май 2021 г. живее в Испания поради желанието да смени „страната с друга, в която законите се спазват“

Роден е на 30 април 1965 година в Сливен. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Илков през 1992 г.Участва в студентското предаване от началото на 90-те „Ку-ку“, както и в наследника му – „Каналето“. Водил е предаването „Господари на ефира“ и е участвал в сериала „Полицаите от края на града“. Водещ е на „Като две капки вода“ и „Маскираният певец“.

С актрисата Нина Димитрова основават театър „Кредо“. Първата им постановка – „Шинел“ (по Гогол) – има повече от 500 представления, играят я на сцената на Театър 199 и по света на осем езика. Двамата с Нина имат една дъщеря.

Получава наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България – Специална награда ИКАР за принос в популяризирането на българското театрално изкуство по света (2008).
Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Васил Василев-Зуека и Нина Димитрова.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: България е в шок! Поругаха гроба на патриарх Неофит
Next: Напръскайте разсада на доматите с това, за да расте здрав и силен

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.