Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Урок по география: Името на този български град е арабско и значи планина
  • Новини

Урок по география: Името на този български град е арабско и значи планина

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
sdfbgfbdfbgfnhgmhjmhj.png

Джѐбел е град в Южна България. Той се намира в Област Кърджали и е в близост до град Момчилград. Градът е административен център на община Джебел. По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 3708 души по настоящ адрес и 8707 души по постоянен адрес.

Джебел се намира в Родопите. Заобиколен е от иглолистни гори. В близост до града се намира и естествен дъбов парк. Лятото е горещо, зимата е мека, почти безснежна. Средните юлски температури са около 24 °C, средните януарски са около 0 °C. Районът на Джебел се характеризира с голяма продължителност на слънчево греене – до 2250 часа, максимуми през юли и август.

Името на Джебел (тур.Cebel) е с арабски корен (جبل, jabal) и в буквален превод на български означава „планина“.

През древността районът е населяван от тракийски племена. До 9 век, когато е включен в границите на Първото българско царство, е в пределите на Римската империя и по-късно на Византия. През 60-те години на 14 век районът е завладян от османците. След Балканските войни е присъединен към България. До 1934 година носи името Шехджумая и е в границите на Мастанлийския окръг. От 1934 до 1949 година е включен в Старозагорския окръг.

През 1940 г. към землището на с. Джебел са присъединени селата Главатарци и Едноверци. През годините между 1949 и 1959 г. е в Хасковския окръг, а през 1959 г. Джебелска община е административно подчинена на Кърджалийския окръг. През 1969 г. село Джебел е обявено за град. Същата година към него са присъединени селата Готварско и Дихановци. През 1986 г. към землището на селото е присъединено и село Генерал Фичево.

Етническият състав включва 1828 турци и 339 българи.

Основните вероизповедания са християнство и ислям.

Тютюнопроизводството е традиционен за общината отрасъл, но през последните години силно намалява. Други отрасли на икономиката са производството на текстил, металургия и металообработване (конструиране и производство на качествени хидравлични цилиндри за различни сектори на Европейския пазар).

Първото училище отваря врати на 1 ноември 1925 г. Сега на територията на града има две училища – Средно общообразователно училище „Христо Ботев“ и Професионална гимназия „Руска Пеева“.

В границите на община Джебел се намира крепостта Устра.

Друга забележителност е Счупената планина, която се появява около 1900 г. в резултат на силно земетресение. Посреднощ, докато навън бушува буря, страшен гръм разтърсва с. Казаците, намиращо се в непосредствена близост до планината. В резултат на изместването на пластовете част от селото се оказва на върха на планината. Планината представлява стар вулканичен масив и има богато находище на перлит.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо! Мощен бизнесмен от Израел строи малък град край Варна
Next: Извънредна новина от последните минути за България и Шенген

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.