Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Градушка като грах удари в няколко града в България
  • Новини

Градушка като грах удари в няколко града в България

Иван Димитров Пешев април 18, 2024
vsdfbsfdbfdbgfnhgmhj.png

Градушка с размерите на грахово зърно удари на няколко места в България.

Съобщава се за градушка в района на Сандански.

Ледените зрънца са покрили колите.

 

Буря връхлетя Сандански и Петрич, а между Плевен и Левски валежите достигнаха до 15-30 л/кв.м и се усилват. Синоптиците от Meteo Balkans наблюдават развитието на гръмотевична буря в тази област.

През следващите 48 часа синоптичната обстановка на Балканите ще се влошава. Причината е преминаващ през полуострова средиземноморски циклон. През деня днес над Западна, Централна и Североизточна България ще се развива мощна купест-дъдждовна облачност. На изолирани райони валежите ще са интензивни, придружени от гръмотевици, ще има условия и за градушки, а над районите с червен код – и от суперклетки.

 

Вятърът над западните райони ще се ориентира от северозапад и ще започне да нахлува студен въздух.В останалата част от страната вятърът ще се задържи от юг-югозапад и ще е до умерен. Границата между дъжд и сняг ще се снижи и през нощта срещу четвъртък ще е под 1300метра. Максималните температури ще бъдат в широки граници – от 15°-18°C в северозападните райони. Доста по-високи – до 27°-32°C, в Югоизточна България. Времето в София През нощта срещу сряда от запад облачността ще се увеличи и на много места около полунощ ще превали и прегърми.

 

Вятърът ще се ориентира от северозапад и ще прониква по-студен въздух. Минималните температури ще са между 8-10°С, а максималните – около 18°С. През деня времето ще е предимно облачно с развитие на купрсто-дъждовна облачност. Очакват се валежи и гръмотевици. Времето по планините На много места в Рило-Родопския масив и Централна България ще паднат значителни валежи от дъжд, като най-интензивни ще са явленията през нощта срещу четвъртък. Бъдете внимателни! Повишава се рискът от свлачища и локални наводнения в Рило-Родопския масив! През деня в сряда ще е предимно облачно със значителни валежи от дъжд.

 

Над 1300-1500 метра валежите ще са и от сняг. Ще духа умерен до силен югозападен вятър, който вечерта ще се ориентира от северозапад и с него ще започне да нахлува студен въздух, тогава и валежите ще се усилят. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 15°C, на 2000 метра – около 2°C.

 

Времето по Черноморието През целя ден ще е облачно и дъждовно. Очакваме и гръмотевична дейност в следобедните часове. Ще духа умерен до временно силен вятър от югозапад. Очакват се и почти ураганни пориви на вятъра! След обяд ще започнат и валежи от дъжд. Максималните температури ще бъдат между 28°C и 30°C. Температурата на морската вода ще бъде около 12-13°C.

 

Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала. Времето на Балканите През третия дни на новата седмица средиземноморски циклон ще окаже влияние на времето на Балканския полуостров. Очакваните валежи на 17 и 18 април ще повишат значително нивата на подпочвените води, което ще засили риска и от активизиране на свлачища в Северна Гърция и района на Рило-Родопския масив. Очакваните количества валежи на места ще надминат 50 -80/кв.м. Валежи от сняг се очакват в Динарските планини и Сърбия.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината за любовния роман на Веселин Маринов и Неделя Щонова
Next: Откриха мъртъв 25-г. студент само седмица преди най-чакания ден в живота му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.