Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ники Кънчев се вбеси жестоко в Стани богат, едва издръжа заради…
  • Новини

Ники Кънчев се вбеси жестоко в Стани богат, едва издръжа заради…

Иван Димитров Пешев април 18, 2024
asdvfdvfdsbdfbdng.png

Ники Кънчев определено трябваше да стиска зъби заради един от последните участници на стола на богатството в „Стани богат“. Причината беше Йоан Пандушев от Перник, който го срази с незнанието и най-вече с небрежната лекота, с която го демонстрира. 

На въпрос за 1000 лева: „Коя значима дата по настоящем не е официален празник и неработен ден?“ с отговори: 3 март, 6 май, 6 септември или 10 ноември, перничанинът се сети само, че на 3 март се отбелязва Освобождението на България. После добави, че не помни кога е Гергьовден и дали се почива тогава.

 

Реши да извика и съпругата си Мануела от публиката, която му подсказа само, че Гергьовден е на 6 май, но за 10 ноември и двамата се оказа, че не знаят нищо. В крайна сметка Йоан маркира именно този отговор, който бе и верния и продължи на късмет.

Въпросът за 1500 лева бе: „Коя легенда на българското кино е родена на територията на днешна Сърбия?“ – Стефан Данаилов, Григор Вачков, Джоко Росич или Ицхак Финци. Йоан погледна отговорите и първото, което изрече – и което със сигурност е докарало Ники Кънчев до взрив, бе: „Ицхак не знам кой е. Ако беше легенда, можеше и да съм го чул“. В този момент водещият не можа да скрие нервите и яда си и му отговори: „В твоите очи не е легенда“.

„Ами нали знаеш – като не е в моите очи, не е на ничии“, опита се да се защити Пандушев, но не успя да замаже непремереното изказване за участвалия в почти 100 филма и голям брой театрални постановки актьор. А на зрителите пред малкия екран със сигурност им е призляло от безобразното незнание на младия участник.

 

„А така! Здрава пернишка логика“, отвърна му с ирония Ники Кънчев. В крайна сметка Йоан маркира Джоко Росич, защото му звучало сръбски и така продължи напред.

Последва питането: „Какво животно е изобразено на обложката на т.нар. „черен“ албум на „Металика“?“ – Куче, Кон, Лисица или Змия. „Това ми е най-противния техен албум, ама съм го слушал. D – Змия“, посочи Пандушев и продължи напред в играта.

След това заключи 3000 лева като втора сигурна сума, а въпросът за нея бе: „Кой литературен класик през 1942 г. получава държавно отличие от норвежкия крал Хаакон VII за романа „Луната залезе“?“ – Джон Ъпдайк, Джон Стайнбек, Джордж Бърнард Шоу или Албер Камю.

„Тук Стайнбек не е с абсолютна сигурност. Защото знам всичко, което е написал Стайнбек. Аз го чета от 11-годишен“, каза участникът, след което бе попитан от Кънчев: „Как завършва тогава романът „На изток от рая“?“

„Ами не съм го… не си спомням“, отвърна перничанинът, който рискува с Джорд Бърнард Шоу, без да се съобрази с напомнянето на Кънчев, че играе за сигурна сума и има още два жокера.

„Да видим заедно верният отговор! Човекът, за когото знаеш всичко – Джон Стайнбек“, каза му Кънчев и така Йоан си тръгна с 500 лева и два жокера „в джоба“.

За да оправи настроението на видимо раздразнения тв водещ, в студиото влезе и следващия участник – симпатичната възрастна дама Ана Пейкова от Куртово Конаре, Пловдивско, която, както самият той представи, е живяла в осем различни десетилетия.

 

„Била е счетоводител, слуша младежка музика, решава по 60 кръстословици на ден и кляка по 10 пъти, за да поддържа форма“, каза Кънчев при представянето й.

Дамата отговори с лекота на първите пет въпроса, инерцията й продължи и на този за 1000 лева: „Какво представляват шилетата, от които идва името на местността Шилигарника в Пирин?“ Опциите бяха Тънки остриета, Дебели завивки, Големи агнета и Палави деца. Тук тя правилно отговори с Големи агнета.

 

Питането за 1500 лева бе „Коя африканска държава има най-многобройно население?“ – Алжир, Нигерия, Египет или Кения. Дамата клонеше към Египет, но реши да се обади на приятел – Мариела Пенчева от Брюксел. Тя правилно я насочи към Нигерия малко преди изтичането на 30-те секунди и така Пейкова продължи напред в играта.

 

След това заключи 2000 лева като втора сигурна сума, а Ники Кънчев я попита: „Кой прочут писател използва и псевдонима Ричард Бакман?“ – Реймънд Чандлър, Джон Гришам, Стивън Кинг или Артър Конан Дойл.

80-годишната участничка поиска жокер „50:50“, след който на таблото останаха Гришам и Кинг. Тя повика и дъщеря си Радка от публиката. В крайна сметка двете избраха Гришам, но верен се оказа Кинг и така Пейкова си тръгна с 500 лева, оставяйки добро впечатление в зрителите с бистрия си ум и младежкия дух.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимание! Опасни гъсеници плъзнаха у нас, ето какво се случва
Next: Ето кога ще се изплащат Великденските добавки към пенсиите

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.