Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шеф Ангелов побесня и прекръсти Хелс Китчън
  • Новини

Шеф Ангелов побесня и прекръсти Хелс Китчън

Иван Димитров Пешев април 18, 2024
bdgfnbgfnfgmghmhjm.png

Поредна напрегната вечер в „Хелс Китчън“. „Червената“ и „синята“ кухня се справяха зле с поръчките на клиентите в ресторанта и това ядоса много шеф Виктор Ангелов.

Той първо побесня заради веган поръчката от ВИП масата, където бяха членовете на групата Д2. Една от манджите бе изключително солена и бе потърсена отговорност от ръководещата кухнята Стефани. Тя разкри, че грешката е на Симона и след малко отиде и изсипа цялото ястие върху нея.

 

После се скара на всички, че идеите им за веган гозби не са добри и скочи на Никол, която се бе скарала на Симона. Каза им да спрат работа, да зарежат всичко поръчано досега и да направят 50 порции бъркани яйца.

След това отиде в „синята“ кухня и се ядоса на приготвено от Сарамандов ястие, тъй като забравил да сложи сол. Заради това каза и на тях да спрат работа. „Вие сте катастрофа. Вие сте дъно. Искам от вас 50 порции бъркани яйца“, развика се шефът.

 

След това се извини на клиентите, че няма да получат поръчаното от тях, а само яйца и обяви, че тази вечер прекръства ресторанта: „Ще сме Egg`s Kitchen (бел.прев. кухнята на яйцата), вместо Hell`s Kitchen (кухнята на ада)“.

Скандалите продължиха и Ангелов каза на Стефани да реши кого измежду Никол и Чоткин да изгони от кухнята. Тя избра мъжа от село Червен брег, който изключително много се ядоса.

Изненадващо в коридора към общежитието го чакаше шефът, който го накара да седне и да му обясни какъв е проблемът. След като чу доводите му Ангелов го върна в кухнята.

Вечерта завърши лошо за Стефани, която беше изгонена от кулинарното шоу.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рафи предупреди за ужасна измама с Капките
Next: На тази дата пенсионерите да проверят банковата си сметка за Великденски бонус

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.