Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студът продължава, ето кога идва и снегът
  • Новини

Студът продължава, ето кога идва и снегът

Иван Димитров Пешев април 18, 2024
vsdfvfdbgfbfghnhgn.png

Атмосферното налягане е и ще се задържи по-ниско от средното за април.

През нощта срещу петък валежите в цялата страна временно ще спрат, на места и облачността ще се разкъса. Северозападният вятър ще отслабне, но само в югозападните райони ще стихне, съобщиха от НИМХ.

Минималните температури ще бъдат между 2° и 7°, в котловините на Югозападна България до 0°, в София – около 1°. В петък облачността над страната ще е значителна, с по-съществени разкъсвания по поречието на Дунав.

Около обяд в Рило-Родопската област ще започнат валежи, които до вечерта ще обхванат по-голямата част от Южна България. Вятърът ще се ориентира от изток-североизток и ще се усили.

Максималните температури ще бъдат между 13° и 18°, в София – около 13°. През нощта срещу събота валежите ще се усилят, ще обхванат и Източна България; на места ще бъдат значителни.

Над планините облачността ще е значителна. Още преди обяд в Рило-Родопската област ще започнат валежи от дъжд, над 1300 m – от сняг; на места количествата ще са значителни. Вятърът в ниските части ще се ориентира от изток-югоизток и ще се усили, а по билата ще е силен от югозапад. Максималната температура на височина 1200 m ще е около 5°, на 2000 m – около 0°.

Над Черноморието облачността ще е значителна, но без валежи. Вятърът ще се ориентира от изток-североизток и ще се усили. Максималните температури ще бъдат между 13° и 16°. Температурата на морската вода е 11° и 14°. Вълнението на морето ще е около 2 бала. През нощта срещу събота ще започнат валежи от дъжд и на места ще бъдат значителни.

Слънцето в София изгрява в 6 ч. и 38 мин. и залязва в 20 ч. и 14 мин. Продължителността на деня е 13 ч. и 36 мин. Луната в София залязва в 4 ч. и 58 мин. и изгрява в 15 ч. и 52 мин. Фаза на луната: четири дни след първа четвърт.

Материалът Студът продължава, ето кога идва и снегът е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Празнувайте тази дата през април! В този ден могат да ви се случат много важни неща!
Next: НОИ с прекрасни вести за пенсионерите на 18-ти Април

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.