Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма изненада! Гала и дъщеря й започват собствено шоу
  • Новини

Голяма изненада! Гала и дъщеря й започват собствено шоу

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
svdfbfdbdfgnhgnhjmjh.png

Идва ли време за сериозна промяна при наша знакова тв водеща?

Телевизионната водеща Гала и дъщеря й Мари Будева ще започнат собствено шоу на 21 април. Епизодите ще бъдат излъчвани в Ютюб, а името му ще бъде „Кажи ми, мамо“. Това обяви дъщеря й Мари в предаването „На кафе“ по Нова телевизия.

„Вълнуващо е и за двете ни и сме притеснени – сподели Мари. – В тази поредица ще покажем малко по-различна страна на нашите взаимоотношения и се надявам майка ми за малко да спре да бъде „Гала“ и да бъде просто мама.

Епизодите ни ще са разделени на две части, като в едната ще си говорим на различни забавни и сериозни теми, а във втората ще има игри свързани с тях.

Ще говорим за хейта и за различни случки от детството ми, като ще има и спорове. Как се е справяла майка ми с това да бъде родитетел и водеща. Ще я видим в различна светлина“, заяви дъщеря й, която разкри, че ще има и други гости.

Тото и Лъчу от „Скандау“ гостуваха на Гала, като разговорът им основно се въртеше около тяхната музикална кариера и големия им концерт на 27 април в „Арена София“, с който ще отбележат 15 години от присъствието си на сцената.

Двамата обаче направиха и признания, които изумиха русата водеща на „На кафе“, особено това, че си нямат хал-хабер от музика.

Аз имам нужда да бъда предизвикан, особено пък да правя нещо, което ми е непознато Това е една от причините да не се задържаме много и да не сме толкова закачени лудо като нашите колеги за музиката, призна Тото.

Защото, ние първо не сме израснали с идеята да бъдем музиканти, с мечтата да бъдем музиканти. Нашата мечта беше да бъдем футболисти, обаче това не стана, и следващото, второто, което обичаме най-много, е музиката, и затова се прихванахме към това, допълни той.

Но това е по-скоро предизвикателство за нас, което ние искахме, ние просто се предизвикахме, за да видим докъде ще стигнем. И стигнахме дотам, докъдето може да се стига от хора, които нямат никаква идея, хал-хабер си нямат от музика. Хал-хабер си нямаме, заяви още по Нова Тв Тото.

Лъчо пък добави: Не знам защо се гледа с лошо око на това, че не сме певци, не сме музиканти, че нямаме талант и защо постигаме нещата, които постигаме. Ами имаме една новина. Ние не сме заели мястото на никой музикант и на никой певец. Ние сме си свършили работата и сме постигнали тия резултати си, и всеки, който иска да ги постигне, може да свърши неговата си работа и да стигне там, където трябва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за шофьорите: Голяма промяна с контролните точки
Next: Кошмар с работната ръка: Спират 15 ремонта заради липса на хора

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.