Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Банките предупредиха българите за влоговете им в лева и евро
  • Новини

Банките предупредиха българите за влоговете им в лева и евро

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
sdfbfdbfdnbgdfnfgmjh.png

Банките препоръчват, във връзка с влизането в еврозоната, хората да депозират и обръщат парите в брой максимално рано преди датата на присъединяване.

Целта е хората плавно да минат през този процес. Това заяви Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България, на конференция, организирана от АББ във връзка с подготовката за еврото, предаде „Телеграф“.

Средствата по сметките в банките ще бъдат автоматично и безплатно превалутирани от лева в евро в момента, когато станем пълноправен член на еврозоната. Датата обаче все още е неясна, банките следват поставената цел това да стане на 1 януари 2025 г.

„Никой нищо няма да загуби, всичко ще се прави автоматично“, каза Димитрова. По думите й присъединяването на България към еврозоната и към втората най-използвана валута в света е дълго чакан процес. Той ще повлияе положително на икономиката на страната ни и ще бъде двигател за ускоряване на реформите и повишаване на благосъстоянието.

„Ползите за гражданите и фирмите ще бъдат не само от гледна точка на намаляването на трансакционните разходи, но и чрез подобряване на инвестиционната среда, активизиране на местните и чуждестранните инвестиции, със засилена инвестиционна дейност, която се очаква да подпомогне заетостта“, посочи тя, цитирана от „Телеграф“.

Димитрова даде и конкретен пример: „В момента банките държат 12% от депозитите под формата на минимални задължителни резерви в БНБ, което е над 16 млрд. лева.

В еврозоната минималните резерви са 1%, а ЕЦБ плаща 4% лихва върху свръхрезервите. Разликата се явява скрит допълнителен годишен данък от над 600 млн. лв., които отиват в държавата през БНБ“.

Петя Димитрова акцентира, че подготовката освен времеемка е и много скъпа – общата сума, която банките се очаква да изразходват за въвеждането на еврото – за обмяната на парите в обращение, както и за необходимите промени в техните информационни системи и осведомителни кампании, ще възлезе на между 300 и 400 млн. лв.

„Ако има система в българската икономика, която вече е в еврозоната, от гледна точка на изисквания, регулации, добри бизнес практики и поведение, това е банковата система. Тя е модел за стабилност и растеж“, каза подуправителят на БНБ Петър Чобанов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Казвам ви го сега, за да си го знаете за Великден: Ето защо във водата на яйцата задължително се слагат кибритени клечки
Next: Априлското Пълнолуние ще отприщи бента на щастието за 4 зодии

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.