Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Колко голям е срокът на годност на един буркан с мед?
  • Новини

Колко голям е срокът на годност на един буркан с мед?

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
sdfbdfdbfbfghnghmhjm.png

Медът няма срок на годност – това е доказателство за забележителната природа на този златен еликсир, който очарова хората от хилядолетия. Освен вкусът и многостранното приложение в кулинарията, дълготрайността и консервиращите свойства на меда са наистина забележителни. Една от основните причини за вечната трайност на меда е неговият химичен състав. Медът е съставен предимно от захари като глюкоза и фруктоза, които са хигроскопични по природа.

Това означава, че те съдържат много малко вода и могат да абсорбират влага от околната среда. Ниското съдържание на влага в меда го прави негостоприемен за бактериите и микроорганизмите да оцелеят и да се развиват, което ефективно предотвратява развалянето му.

Друг важен фактор, допринасящ за дълготрайното качество на меда, е неговото киселинно рН, което обикновено варира между 3,2 и 4,5. Тази кисела среда допълнително възпрепятства развитието на микробите, като действа като естествен консервант. В съчетание с ниското си съдържание на вода медът създава среда, която не позволява разпространението на бактерии и гъбички, което гарантира неговата свежест във времето. Освен това пчелите добавят към събрания нектар ензим, наречен глюкозооксидаза, който превръща глюкозата в глюконова киселина и водороден пероксид.

Наличието на водороден пероксид, заедно с други съединения като фенолни киселини и флавоноиди, осигурява на меда антимикробни свойства. Тези естествени антимикробни вещества играят решаваща роля за предотвратяване на развалянето на меда и допринасят за неговата неограничена трайност. Условията на съхранение също играят важна роля за запазване на качеството на меда. Съхраняването на меда в затворен съд при стайна температура, далеч от пряка слънчева светлина, помага за запазване на вкуса, структурата и хранителните му свойства. Излагането на топлина, светлина и въздух може да доведе до постепенни промени в цвета, аромата и състава на меда, въпреки че не е задължително да го направи опасен за консумация.

Интересно е, че в древните египетски гробници археолозите са открили съдове с мед, които са на хиляди години и все още са напълно годни за консумация. Това забележително запазване на меда дава представа за неговата трайна природа и културно значение в историята. Освен с дълготрайността си, медът може да се похвали и с редица ползи за здравето. Той съдържа антиоксиданти, които спомагат за неутрализирането на свободните радикали в организма, като потенциално намаляват риска от хронични заболявания.

Медът е известен и с антибактериалните си свойства, което го прави популярно средство за успокояване на болки в гърлото и лечение на леки рани. Освен това хранителният профил на меда включва витамини, минерали и ензими, което го прави пълноценно допълнение към балансираната диета. Многофункционалността на меда не познава граници – от бърз енергиен заряд до подобряване на вкуса на ястията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно за Динко от Ямбол: Животът му е в опасност!
Next: Най-опасното животно в България! Не го доближавайте и докосвайте

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.