Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голям обрат със заплатите: Дойде нареждане от Европа
  • Новини

Голям обрат със заплатите: Дойде нареждане от Европа

Иван Димитров Пешев април 20, 2024
vsdfbvfdbfgngfhnhjm.png

Обрат със заплатите. Според нова директива на ЕС освен че пада тайната върху възнагражденията и всеки ще знае колко взема колегата му, Брюксел нарежда обявите за работа да съдържат и парите за длъжността.

Съвсем скоро КНСБ ще обяви доклада си за нарушения на трудовите права, като акцент в него е това, че жените търпят повече нарушения на работното място, коментира пред Нова нюз Тодор Капитанов, вицепрезидент на КНСБ.

Според директивите в ЕС трябва да падне тайната на заплатите в рамките на фирмите и предприятия. Т.е. всеки трябва да знае колко взимат колегите му. Имайте предвид, че в момента в много фирми мениджърите принуждават хората да пазят в тайна заплатите си, което е противозаконно и така се получава, че на една и съща длъжност различни хора получават различни заплати.

Това е една от целите на тази нова европейска директива, а не само уеднаквяване на заплатите между мъжете и жените, а и уеднаквяването на заплатите на една и съща длъжност. Трябва да има ясни критерии за определянето на заплащането, какво е натоварването на определена длъжност, какви са условията на труд, коментира той.

А не заплатата да се дължи например защото аз съм мъж и мога да нося тежко да взимам повече в сравнение с една жена на същата длъжност, която обаче не може да носи тежко, посочи той.

Така че е важно да се обявят заплатите и обективните критерии за нейното формиране. Важно е също и за хората, които ходят по обяви да си търсят работа – те предварително трябва да знаят за какво заплащане ще ходят да кандидатстват. По директиравата в тези случаи интервюиращите няма да имат право да ги питат каква е била предходната им заплата, обясни той.

Това са доста базови и общи обяснения, а нещата са доста по-сложни. Тази европейска директива трябва да бъде въведена у нас в средата на 2026 година.

Не може да се уеднаквяват заплатите на една и съща длъжност, защото ако вземете двама шофьори, но единият кара линейка, а другият коледно влакче, работата е съвсем различна, въпреки че са шофьори.

Ако на тези хора им уеднаквим заплатите, тогава всички ще искат да управляват коледното влакче и няма да имаме шофьори на линейки, коментира доц. Щерьо Ножаров

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-опасното животно в България! Не го доближавайте и докосвайте
Next: Ето го сина-близнак на Евгени Маестрото! Кристиан е наследил таланта му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.