Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Лятото се отменя: Сезонът е пред провал заради…
  • Новини

Лятото се отменя: Сезонът е пред провал заради…

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
sdfbgfbgfhnffgmnhjm.png

Летният сезон е пред провал. За това предупреждават хотелиери и работодатели по Южното Черноморие.Причината – задълбочаването на кризата с липсата на работници и персонал за туристическите обекти.Само по Южното Черноморие за предстоящия сезон се търсят 27 хиляди работници.

Междувременно посолствата в трети държави извън
ЕС, откъдето се чака работна ръка, са спрели да приемат документи за обработване и издаване на визи, съобщава БНР Бургас.

Работодателите по Южното Черноморие чакат над 5-6 хиляди работници от Узбекистан.

За трета поредна година се търсят работници от азиатската държава, защото те
имат професионална подготовка и говорят руски, което улеснява комуникацията с
тях.

 

Тази година има 30% завишено търсене на работна ръка от Узбекистан. До момента
обаче обработените документи с одобрените визи са много малко.

Причината – въвеждане на нова шенгенска система в посолствата ни в трети страни извън ЕС,
както и в усложнените процедури за престой и работна виза за повече от 3 месеца.

 

От седмица обработването на документите и издаване на визи в посолството ни в
Узбекистан и в други държави извън ЕС са спрени, потвърди адвокат Пламен Дотов.

В Агенцията по заетостта и Дирекция „Миграция“ процесът е дълъг и има забава. Тази година има особено завишаване на желаещите да работят в България, уточнява
той. На туристическия пазар в Бургас навлизат вече и работници от Турция и Киргизстан,
допълва Дотов.

 

Работниците от Узбекистан са много съвестни, много работливи, коментира той пред БНР. „Бариерата с езика почти
я няма – те са основно рускоговорящи, поназнайват и турски език.“

Заради забавянето Пламен Дотов вижда предпоставки за „абсолютен провал“ на началото
на сезона и определя положението като „много критично“.

 

Кризата с кадрите за туристическия сезон е много голяма, твърди и хотелиерът
Веселин Налбантов, който очаква работници от Бангладеш и Киргизстан.

„Просто няма хора. Имаме много нужда от работници. Аз съм заявил 8 от Бангладеш, 20 от
Киргизия.“, казва Веселин Налбантов.

 

На фона на заплахата за провал на сезона Налбантов отправя упреци към „тази мижава
администрация в България, бюрокрация“ и призовава министъра на туризма Евтим Милошев моментално
„да хване бика за рогата“.

За да се реши проблемът с осигуряването на работници от трети страни извън ЕС
според адвокат Пламен Дотов следва да се предприемат спешно мерки „всичко да стане
в електронен вид и да бъде в една база, където всички да виждат какво се случва“.

 

Забавянето е от 3 месеца нагоре, когато документите тръгнат към Дирекция „Миграция“,
изтъква той.

Ако досега си мислихме, че само зимата може да ни изненада, то е защото не подозираме
какви изненади може да ни поднесе летният сезон.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чудо! Возим се безплатно на двуетажен автобус в София, ето защо
Next: Откакто открих рецептата за Бъркан козунак, вкъщи не поглеждаме друг: меси се с лъжица, става и сладък, и пухкав, и конци си има

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.