Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Откакто открих рецептата за Бъркан козунак, вкъщи не поглеждаме друг: меси се с лъжица, става и сладък, и пухкав, и конци си има
  • Новини

Откакто открих рецептата за Бъркан козунак, вкъщи не поглеждаме друг: меси се с лъжица, става и сладък, и пухкав, и конци си има

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
sfdbgfbdfnbdghngfhngh.png

Козунакът, който ще ви представим днес, с право може да носи титлата „най-лесен“
– за него не ви трябва потене над тестото и мускули на културист, за да го удряте,
натискате и дърпате по 100 пъти. Всичко става много просто и се бърка с най-обикновена
лъжица.

 

Ето го най-вкусният и
лесен бъркан козунак :

 

За тестото:

 

500 гр. брашно

300 мл прясно мляко

100 гр. масло

100 гр.захар

7 гр.суха мая или 20 гр.прясна

3 жълтъка

1 ванилия

1/2 чаена лъжичка сол

настъргана лимонова кора

 

За плънката:

200 гр.натрошени ядки (орехи, лешници, бадеми)

20 гр.какао

80 гр.пудра захар

100 гр.захаросани плодове, сушени плодове

Приготвяне:

Може да приготвите тестото от сутринта, а на другия ден направо да оформите и
печете.

Разтопете маслото и оставете да се охлади. За плънката смесете орехите, какаото
и пудрата захар в купа. Нарежете сушените или захаросани плодове.

Разтворете маята в хладкото мляко, добавете захарта и ванилията, разбъркайте. След това добавете леко разбитите жълтъци,
разбъркайте добре, добавете разтопеното масло, разбъркайте, добавете брашното,
солта и настърганата лимонова кора. Разбъркайте много добре с лъжица. Ще получите
рядко тесто. Покрийте добре съда с прозрачно фолио или затворете с капак. Поставете
в хладилника до сутринта. Тестото може да стои в хладилника и 24 часа.

На другия ден извадете тестото от хладилника и го оставете да се затопли и отпусне
на стайна температура. Изсипете го върху набрашнен плот и разделете на две части. Плънката също разделете на 2. Разточете всяка половинка тесто на
правоъгълник, не много тънко. Поръсете всяка кора с натрошени ядки, отгоре – нарязани
сушени плодове, навийте на руло и след това внимателно прехвърлете двете получени рула едно през друго
(усучете ги). Прехвърлете козунака в намазнена и покрита с хартия за печене тава, покрийте и оставете да втасва поне 2 часа. Намажете с разбит жълтък, поръсете отгоре с ванилия и сложете да се пече в предварително загрята фурна на 200 градуса за 10 минути, след това намалете
на 180 градуса и печете още 15 минути, отново понижете температурата до 170 градуса
и допечете козунака за 20-25 минути. Ако се зачервява много бързо, покрийте с
алуминиево фолио.

Забележка – Въпреки че тестото е много меко при приговянето, щом втаса, е удобно
за работа. Вместо с жълтък, може да намажете повърхността с разбит белтък и да
поръсите с едра захар – така няма да прегори толкова бързо коричката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лятото се отменя: Сезонът е пред провал заради…
Next: Третият циклон удря България в този ден, обяви професор Рачев по БТВ

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.