Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Нахвърлиха се върху семейството от Бригада нов дом заради условията в дома им
  • Новини

Нахвърлиха се върху семейството от Бригада нов дом заради условията в дома им

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
dbfgbgfngfmjhmghmjh.png

Както винаги мненията за това, което видяха на екран зрителите са в двете крайности. Радостното е, че повечето от сърце се радват за семейството и най-вече за Дейвид, който най-сетне се докосна до едни обикновени и нормални за повечето хора условия на живот.

Имам вече електрическа баня, изпадна във възторг Дейвид при вида й. Придвижвам се вече към бъдещето.

То това си е настояще за повечето хора, свиквай, коментира думите му Калин Евтимов.

 

Има обаче и дълбоки скептици, за които отново всичко е нагласено. Някои не вярват, че семейството наистина живее в тези условия, а са нагласили всичко за пред камерата.

Присъствието на кмета на града бе доказателство, че всичко това реално се случва, колкото и някои да не вярват. Той направи символични подаръци на бригадата и на семейството.

Благодаря на всички за това, което правите, през сълзи от емоция каза кмета.

Но няма да обръщаме внимание на лошото, много хора се радват за семейството и са готови да помогнат с каквото могат.

 

И повече заслужават, като например хубав лаптоп или настолен компютър, който да помага в образованието на момчето, както и някаква финансова помощ за образованието му… Като че ли в предните епизоди се направи повече за останалите семейства. Отделно можеше да подарят на майката някаква дентална процедура, тъй като ѝ липсваха предните зъби. Също можеше и по старата къща да има някакви промени, които да помогнат на ситуацията. Много тежък епизод… ????

От сърце ви казвам: Вие сте страхотни! Вие сте върха! Бъдете здрави и благословени! Каузата ви е велика ! Респект и уважение!

Трябва да се помогне на тези хора, съдбата не ги е пощадила. Никой не трябва да живее така с такава болка в душата и с такива нищожни доходи. Болно дете, вдовица, отопление на шишарки,..не е човешко, трябва да сме хора, а не зверове!

Continue Reading

Previous: Всеки българин знае лафа Баба ти от Кестрич, но малцина знаят къде се намира
Next: Звяр на сцената, котенце у дома! Весела Бабинова диктува графика на Владо Зомбори:

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.