Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Звяр на сцената, котенце у дома! Весела Бабинова диктува графика на Владо Зомбори:
  • Новини

Звяр на сцената, котенце у дома! Весела Бабинова диктува графика на Владо Зомбори:

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
vsdfbfdgbdgfnfghnhgmhj.png

Те са едно от най-симпатичните и талантливи артистични семейства у нас.

Тази година и двамата пожънаха големи успехи: той в сериала „Вина“ и в „Като две капки вода“, където всеки път е безапелационен в имитациите, а тя получи „Икар“ за моноспектакъла си.

Да, става дума за Владо Зомбори и половинката му – Весела Бабинова.

Оказа се, че като всяка една жена и Весела иска всичко в семейния живот да е подредено. Затова любимата на звездата от „Капките“ самостоятелно определяла къде да ходят на почивки.

„Отново зарибявам Владо да ходим някъде на почивка. Казах му – хайде да си минем текста за предстоящото представление. И той веднага скокна и щрак – влезе в капана!

Не щеш ли, абсолютно между другото, извадих пътеводителя и сервирах, че следващото пътешествие вече е нагласено. Само да ви кажа – така се прави“, сподели чаровната Бабинова.

Първи на сцената излезе Панайот Панайотов, който влезе в образа на един от най-разпознаваемите музиканти и композитори на филмова музика на Балканите – изключителния талант Горан Брегович. Той изпя хитовата песен „Месечина“, включена в саундтрака към филма „Ъндърграунд“.

„Трябва да бъда по-мек като тембър. В песента се пее за ужаса на войната. Тя е много емблематична за Горан Брегович“, споделя Панайот.

„Предадохте цялото настроение и духа на Горан Брегович“, сподели Фънки.

„Изключителна имитация! Поздравления!“, категорична бе Хилда Казасян.

Бутонът на късмета отреди Елена Атанасова да се преобрази в една от големите звезди на българската поп музика Силвия Кацарова и да изпее вечния й хит „Топъл дъжд“.

‚Тази седмица ми се падна вулкан. В изговарянето на думите има специфични нейни украшения, а присъствието й е помитащо“, споделя актрисата.

„Възхитена и очарована съм от вас!“, сподели своята оценка Силвия Кацарова, която бе сред публиката на „Капките“ тази вечер.

Владимир Зомбори влезе в обувките на провокативната поп дива DARA и се впусна смело в предизвикателството се потопи в истински екшън на високи скорости и силен адреналин с парчето Darbie.

„Ти си невероятен! Успяваш да влизаш в женски образи, да пееш с техния тембър, ти си нещо изключително!“, категорична бе Хилда Казасян.

Попфолк дивата Мария извиси глас на италиански, изпълнявайки световния хит на поп диско бандата Ricchi e Poveri – Sarà perché ti amo.

„Задачата ми е много интересна. Аз ще бъда Анджела, вокала на групата. Тя е като пренавита машинка“, споделя Мария.

„Изпя прекрасно песента, беше хванала и движенията й. Беше страхотна!“, сподели оценката си Веско Маринов.

Ослепителната Джулиана се впусна смело в предизвикателството да се преобрази в Лейди Гага и изпя песента, която една от най-успешните изпълнителки на всички времена сама определя като „най-добрата пресен, която е писала.“

„Страшно трудно е, особено с танците и височините в гласа. В клипа към песента тя е много секси и това ще докарам – за другото се надявам на чудо!“, сподели Джулиана.

Наско бе неузнаваем в образа на Кралицата на попа Мадона, изпълнявайки парчето Like a Prayer от едноименния четвърти албум на певицата, който през 2006-а се нарежда в класацията на Time за 100-те най-велики албума на всички времена.

„Нямам идея, трябва да изтъня гласа си до шепот и не знам доколко ще се получи. Друг проблем са танците. Ще има задъхване, което ще ме затрудни да следвам линията, за да се получи Мадона.“

Секссимволът Иво Аръков разпали страстите на сцената с образа на украинския изпълнител – певец, актьор и драг кралица Верка Сердючка, чиято песен Dancing Lasha Tumbai заема второ място на конкурса „Евровизия“ през 2007 г.

„Това е мъж, който се прави на баба. Езикът, на който се пее също е интересен. Примес от много различни езици. Този персонаж е палава баба с огромна жажда за живот. Хореографията е много интересна и се надявам да се забавляваме!“

Християна вдигна публиката на крака в образа на ромския славей Софи Маринова, изпълнявайки песента „Едерлези“ – чиято версия, дело на Горан Брегович влиза в саундтрака на филма на Емир Костурица „Циганско време“, пише НОВА.

„Има характерно вибрато към края на всяка фраза. Софи има звънък глас и в клипа към песента е много усмихната и лъчезарна. Аз нося кипърската душата, която също е огнена. Ще се постарая да съм огнена като нея.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нахвърлиха се върху семейството от Бригада нов дом заради условията в дома им
Next: Какво се случва? Спират Като две капки вода?

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.