Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като две капки вода със светкавична реакция за Фънки
  • Новини

Като две капки вода със светкавична реакция за Фънки

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
bdbhgnfgnghmhjmjhm.png

Вчера в медиите излязоха публикации, че вероятно Фънки вече няма да е част от журито на „Като две капки вода“, заради голямата си уста.

Според жълти издания Маги Халваджиян взел решение другият сезон да го смени.

Днес от „Като две капки вода“ дадоха знак, че нещата може да не са точно така.

От предаването публикуваха на страницата си интервю на Фънки пред „На кафе“ при Гала от 17 април.

Това явно е знак, че от предаването държат на откровеността му.

„Не мога да лъжа“, категоричен е един от най-колоритните и експресивни представители на журито на любимото шоу за имитации

Фънки разказва, че когато участниците в шоуто се справят добре, искрено се радва. Но когато образите не се получават смята, че това трябва да им се каже, за да имат отношение и зрителите и публиката към самото предаване.

„Моята критика е градивна. Някой трябва да ги държи стъпили здраво с двата крака на земята. Иначе те ще започнат да си въобразяват разни неща. Няма да стане тази – да вият като вълци, а всички да им ръкопляскат!“, споделя Фънки и признава, че и в живота си е такъв – винаги си казва нещата „право куме в очи“.

„Имитацията е нещо много сериозно. От една страна свалям шапка на участниците, че са намерили смелост, за да изядат този голям залък. Защото задачата e да naправиш целокупен образ, който да се покаже на хората. А те, когато го видят, да пляскат и да се забавляват. Аз не бих могъл да се справя с тази задача и си го признавам“, споделя лошото ченге в журито на „Като две капки вода“.

Под поста обаче се изляха доста критични коментари:

„Между „градивна критика“ и „простащина“ има светлинни години разлика. Някои хора наистина бъркат честността с простотията и наглостта.

Ако верно предлагаше само и единствено градивната критика, която той твърди, че предлага, то нямаше да има и толкова критики по негов адрес. Пък и нека само вметна, че като е жури, е редно да си държи мнението за имитираният артист за себе си, независимо дали му или не му харесва този артист.“

„Няма критика. Има простотия и липса на възпитание.“

„Да,да,очевидно бутане на Мария,която единствено последния път пя вярно .За сметка на доста по-талантливи участници. Не сме слепи .“

„Подмазваш се на чалгарките, не са прай!“

„Каква крикита? Фънки ги хейти яко очи в очи! Това не е критика, а хейт!“

Следващият понеделник (22-и април) шоуто „Като две капки вода“ ще посрещне много специален гост. Част от журито ще стане световната звезда Ал Бано. Именно заради тази изненада за първи път в историята на предаването се появи Рулетка на участниците, която да отреди кой от тях ще имитира Ал Бано пред самия него. Честта се падна на Наско от Б.Т.Р. Веднага след това Бутонът на късмета отреди Елена да се превърне в Тил Линдеман, Джулиана да изпълни Майли Сайръс, Мария да имитира Cardi B, Панайот да пее като Стиви Уондър, Владимир Зомбори да влезе в ролята на Стивън Тайлър, Иво Аръков да бъде Давид Дамяно, а Християна да излезе като Bee Gees. Как ще се справят те и кой ще грабне победата? – разберете следващия понеделник от 20:00 ч. по NOVA.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма изненада: Това е новият лидер на БСП-София
Next: Цените на апартаментите в София толкова са скочили, че няма купуване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.