Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Като две капки вода със светкавична реакция за Фънки
  • Новини

Като две капки вода със светкавична реакция за Фънки

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
bdbhgnfgnghmhjmjhm.png

Вчера в медиите излязоха публикации, че вероятно Фънки вече няма да е част от журито на „Като две капки вода“, заради голямата си уста.

Според жълти издания Маги Халваджиян взел решение другият сезон да го смени.

Днес от „Като две капки вода“ дадоха знак, че нещата може да не са точно така.

От предаването публикуваха на страницата си интервю на Фънки пред „На кафе“ при Гала от 17 април.

Това явно е знак, че от предаването държат на откровеността му.

„Не мога да лъжа“, категоричен е един от най-колоритните и експресивни представители на журито на любимото шоу за имитации

Фънки разказва, че когато участниците в шоуто се справят добре, искрено се радва. Но когато образите не се получават смята, че това трябва да им се каже, за да имат отношение и зрителите и публиката към самото предаване.

„Моята критика е градивна. Някой трябва да ги държи стъпили здраво с двата крака на земята. Иначе те ще започнат да си въобразяват разни неща. Няма да стане тази – да вият като вълци, а всички да им ръкопляскат!“, споделя Фънки и признава, че и в живота си е такъв – винаги си казва нещата „право куме в очи“.

„Имитацията е нещо много сериозно. От една страна свалям шапка на участниците, че са намерили смелост, за да изядат този голям залък. Защото задачата e да naправиш целокупен образ, който да се покаже на хората. А те, когато го видят, да пляскат и да се забавляват. Аз не бих могъл да се справя с тази задача и си го признавам“, споделя лошото ченге в журито на „Като две капки вода“.

Под поста обаче се изляха доста критични коментари:

„Между „градивна критика“ и „простащина“ има светлинни години разлика. Някои хора наистина бъркат честността с простотията и наглостта.

Ако верно предлагаше само и единствено градивната критика, която той твърди, че предлага, то нямаше да има и толкова критики по негов адрес. Пък и нека само вметна, че като е жури, е редно да си държи мнението за имитираният артист за себе си, независимо дали му или не му харесва този артист.“

„Няма критика. Има простотия и липса на възпитание.“

„Да,да,очевидно бутане на Мария,която единствено последния път пя вярно .За сметка на доста по-талантливи участници. Не сме слепи .“

„Подмазваш се на чалгарките, не са прай!“

„Каква крикита? Фънки ги хейти яко очи в очи! Това не е критика, а хейт!“

Следващият понеделник (22-и април) шоуто „Като две капки вода“ ще посрещне много специален гост. Част от журито ще стане световната звезда Ал Бано. Именно заради тази изненада за първи път в историята на предаването се появи Рулетка на участниците, която да отреди кой от тях ще имитира Ал Бано пред самия него. Честта се падна на Наско от Б.Т.Р. Веднага след това Бутонът на късмета отреди Елена да се превърне в Тил Линдеман, Джулиана да изпълни Майли Сайръс, Мария да имитира Cardi B, Панайот да пее като Стиви Уондър, Владимир Зомбори да влезе в ролята на Стивън Тайлър, Иво Аръков да бъде Давид Дамяно, а Християна да излезе като Bee Gees. Как ще се справят те и кой ще грабне победата? – разберете следващия понеделник от 20:00 ч. по NOVA.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма изненада: Това е новият лидер на БСП-София
Next: Цените на апартаментите в София толкова са скочили, че няма купуване

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.