Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цените на апартаментите в София толкова са скочили, че няма купуване
  • Новини

Цените на апартаментите в София толкова са скочили, че няма купуване

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
vsdfbfdsgbdfngfnghnhg.png

Цените на жилищата в София са нараснали над два пъти за период от осем години. Къщите и апартаментите в столицата са поскъпнали със 116% спрямо 2015 г., показват данни на Националния статистически институт.

Това нарежда София на първо място сред големите градове в страната с над 120 хил. жители в класация за поскъпване на имотите.

 

Цените на апартаментите ново строителство в София през четвъртото тримесечие на миналата година са точно два пъти по-високи спрямо 2015 г., показват данни на НСИ.

При съществуващите апартаменти поскъпването за същия период е по-голямо – с над 125%. Така столицата държи първото място по поскъпване на старите жилища.

Данните за такъв дълъг период от време показват, че в София има сериозно търсене както на ново строителство, така и на съществуващи къщи и апартаменти.

На второ място сред шестте най-големи града в страната се класира Русе, с близо 100% общо повишение на цените на имотите за период от осем години.

Пловдив остава на трето място по поскъпване на къщите и апартаментите за периода от 2015 г. насам.

Топ три на градовете с най-голямо поскъпване на имотите се допълва от Пловдив. В града цените на жилищата са нараснали с над 95% за периода. Като цените на новото строителство са нараснали с над 90%, а поскъпването на съществуващите къщи и апартаменти за осем години е над два пъти.

Челната петица на големите градове с най-бързо поскъпващи имоти се допълва от Варна и Стара Загора. Но поскъпването на имотите в тези градове е доста различно. На четвърто място в общата класация е град Варна (+90,9%), следван от Стара Загора с 88,1%.

Във Варна има много голяма разлика между поскъпването на новото и старото строителство. Повишението на цените на новите къщи и апартаменти за осем години е със 73%, а съществуващите жилища са поскъпнали значително повече – със 102%.

При новото строителство движението на цените много зависи от това колко нови сгради излизат на пазара, в кой квартал се намират, както и от типа строителство – дали е луксозен затворен комплекс или по-обикновена кооперация.

В Стара Загора поскъпването при новото строителство е с близо 95 на сто, а цените на старите къщи и апартаменти са нараснали с 86%. Стара Загора е градът с най-малка разлика между движението на цените на новото и старото строителство.

В повечето градове в страната с над 120 хил. жители поскъпването на старите жилища за такъв дълъг период от време е по-голямо от това на новото строителство. Но Стара Загора е изключение.

Последното шесто място в класацията за поскъпване на имотите в най-големите градове е за Бургас. Цените на жилищните имоти в морския град са нараснали средно с 84 на сто спрямо 2015 г., показват данните на НСИ.

Като ситуацията при новите и съществуващите къщи и апартаменти е подобна на тази във Варна, но тук разликата в движението на цените е още по-голяма.

При новите апартаменти в Бургас поскъпването е с 43,6%, а при жилищата в съществуващи сгради повишението на цените е доста по-голямо – с над 114%. Разликата в поскъпването на старите и новите жилища е над 70 на сто.

Общо за страната жилищата за периода са поскъпнали с близо 93%, като при движението на цените на новото и старото строителство има преднина за съществуващите жилища. Апартаментите в стари сгради са поскъпнали над два пъти, а ръстът на цените на новото строителство е със 79%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Като две капки вода със светкавична реакция за Фънки
Next: Уведомиха българите за цените на яйцата и агнешкото за Великден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.