Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Цените на апартаментите в София толкова са скочили, че няма купуване
  • Новини

Цените на апартаментите в София толкова са скочили, че няма купуване

Иван Димитров Пешев април 21, 2024
vsdfbfdsgbdfngfnghnhg.png

Цените на жилищата в София са нараснали над два пъти за период от осем години. Къщите и апартаментите в столицата са поскъпнали със 116% спрямо 2015 г., показват данни на Националния статистически институт.

Това нарежда София на първо място сред големите градове в страната с над 120 хил. жители в класация за поскъпване на имотите.

 

Цените на апартаментите ново строителство в София през четвъртото тримесечие на миналата година са точно два пъти по-високи спрямо 2015 г., показват данни на НСИ.

При съществуващите апартаменти поскъпването за същия период е по-голямо – с над 125%. Така столицата държи първото място по поскъпване на старите жилища.

Данните за такъв дълъг период от време показват, че в София има сериозно търсене както на ново строителство, така и на съществуващи къщи и апартаменти.

На второ място сред шестте най-големи града в страната се класира Русе, с близо 100% общо повишение на цените на имотите за период от осем години.

Пловдив остава на трето място по поскъпване на къщите и апартаментите за периода от 2015 г. насам.

Топ три на градовете с най-голямо поскъпване на имотите се допълва от Пловдив. В града цените на жилищата са нараснали с над 95% за периода. Като цените на новото строителство са нараснали с над 90%, а поскъпването на съществуващите къщи и апартаменти за осем години е над два пъти.

Челната петица на големите градове с най-бързо поскъпващи имоти се допълва от Варна и Стара Загора. Но поскъпването на имотите в тези градове е доста различно. На четвърто място в общата класация е град Варна (+90,9%), следван от Стара Загора с 88,1%.

Във Варна има много голяма разлика между поскъпването на новото и старото строителство. Повишението на цените на новите къщи и апартаменти за осем години е със 73%, а съществуващите жилища са поскъпнали значително повече – със 102%.

При новото строителство движението на цените много зависи от това колко нови сгради излизат на пазара, в кой квартал се намират, както и от типа строителство – дали е луксозен затворен комплекс или по-обикновена кооперация.

В Стара Загора поскъпването при новото строителство е с близо 95 на сто, а цените на старите къщи и апартаменти са нараснали с 86%. Стара Загора е градът с най-малка разлика между движението на цените на новото и старото строителство.

В повечето градове в страната с над 120 хил. жители поскъпването на старите жилища за такъв дълъг период от време е по-голямо от това на новото строителство. Но Стара Загора е изключение.

Последното шесто място в класацията за поскъпване на имотите в най-големите градове е за Бургас. Цените на жилищните имоти в морския град са нараснали средно с 84 на сто спрямо 2015 г., показват данните на НСИ.

Като ситуацията при новите и съществуващите къщи и апартаменти е подобна на тази във Варна, но тук разликата в движението на цените е още по-голяма.

При новите апартаменти в Бургас поскъпването е с 43,6%, а при жилищата в съществуващи сгради повишението на цените е доста по-голямо – с над 114%. Разликата в поскъпването на старите и новите жилища е над 70 на сто.

Общо за страната жилищата за периода са поскъпнали с близо 93%, като при движението на цените на новото и старото строителство има преднина за съществуващите жилища. Апартаментите в стари сгради са поскъпнали над два пъти, а ръстът на цените на новото строителство е със 79%.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Като две капки вода със светкавична реакция за Фънки
Next: Уведомиха българите за цените на яйцата и агнешкото за Великден

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.