Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само на 14 години си отиде слънцето ни Мария, съобщиха от английската гимназия в Бургас
  • Новини

Само на 14 години си отиде слънцето ни Мария, съобщиха от английската гимназия в Бургас

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
vsdfvfdbdfbfgnffgnghn.png

Бургаската английска гимназия скърби за своя възпитаничка.

 

На страницата във фейсбук на учебното заведение се появи публикация, която съобщава за загубата на 14-годишнта Мария. Младото момиче страдаше от онкологично заболяване.

 

Нейни учители и съученици опитваха да съберат средствата за скъпото лечение на момичено, предаде Пловдив 24.

Ето какво пишат с прискърбие от учебното заведение:

С огромна болка в сърцата споделяме скръбната вест за загубата, която сполетя АЕГ „Гео Милев“. На 19.04.2024 г., само на 14 години осмокласничката Мария Атанасова напусна нашия свят.

 

Въпреки усилията на медицинските специалисти, безусловната подкрепа на семейството, приятелите, учителите и съучениците на Мими, за съжаление, прекрасното момиче не успя да се пребори с рядкото коварно заболяване.

 

От слънце Мария се превърна в звездичка, която ще свети на небосклона на спомените ни за нейната доброта, чистота и интелигентност.

Ръководството, преподавателите и учениците на АЕГ „Гео Милев“ изказват своите искрени съболезнования на близките на Мария Атанасова за непрежалимата загуба.

Още една скръбна вест:

Бившият общински съветник от БСП в Пловдив Георги Атанасов е починал. Тъжната новина съобщи градският лидер на социалистите и народен представител от левицата Иван Петков.

„Сбогом, приятелю! Благодаря ти за всичко!“, написа Петков.

Георги Атанасов беше общински съветник по времето на кмета Иван Чомаков, припомни бившият председател на групата на социалистите от предходни мандати Николай Радев. Двамата са започнали заедно политическата си кариера в Пловдив.

Атанасов е адвокат по професия. Завършил е Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. В последните години се премести със семейството си в София.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Уведомиха българите за цените на яйцата и агнешкото за Великден
Next: Илиана Раева стресна с думи за Сираков: Можеха да го…

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.