Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Шофьорите ликуват: Иде краят на скобите! Но има 1 уловка
  • Новини

Шофьорите ликуват: Иде краят на скобите! Но има 1 уловка

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
svdfbfgbgdnghnhjmhj.png

Mеталните скоби за неправилно паркиране скоро ще останат само спомен. Санкцията, естествено, няма да отпадне.

За нея ще се съобщава дистанционно, а плащането на глобата ще става чрез онлайн банкиране – с карта или виртуален портфейл.

 

За да се случи това, обаче трябва да се направят промени в Закона за движение по пътищата, както и в общинските наредби, коментираха кметове по време на форум, посветен на ролята на общините в зелената трансформация и дигитализация, организиран от Асоциацията на българските градове и региони.

„В закона сега е казано, че поставянето на скоба е принудителна административна мярка, която се реализира с техническо средство тип „скоба“. Формулировката трябва да се разшири и да се запише електронна или дигитална скоба“, коментира директорът на Центъра за градска мобилност в столицата Димитър Дилчев, цитиран от „Телеграф“.

Когато се направи въпросната промяна, общините ще могат да въведат своя регулация. Още от следващия месец май в София ще тръгнат 20 „умни“ автомобила, които ще регистрират неправилно паркиралите автомобили.

„Получих SMS. Платих дистанционно. Колата ми бе освободена. Отидох след това и си я взех. Нямаше скоба“, разказа Стоян Дамянов, който вече изпробвал новата технология.

Вариантите за дигитална скоба в столицата са няколко. Такава все още не може да се поставя, но бъдещото й приложение е част от анализа на цялостната транспортна схема на столицата.

Обсъждат се възможности, примерно, да се декларира в приложение, че приемаш да ти се постави дигитална скоба, получаваш съобщение за санкцията и плащаш дистанционно.

Вариант е също вместо метална скоба на автомобила да се постави лист с банкова сметка и ако глобата не се плати в определения срок, да се ограничи услугата „платено паркиране“, а при второ нарушение да се постави истинската скоба и да се платят двете нарушения.

Обмислят се и други варианти, които ще спестят време и нерви, но ще действат и като превенция.

„Най-добрият вариант е, когато има нормативна база и се регламентира, каква е скобата и как се констатира нарушението. Нашата визия за дигитална скоба обаче не е свързана само с нормативната уредба, а с още една междинна стъпка“, коментира Николай Недялков, собственик на компания за интелигентни трафик системи.

Според него, когато на автомобила се сложи скоба, водачът може да получи нотификация в специално приложение и ако той реши да каже автоматично „потвърждавам“ с един клик, да му махнат скобата. Тоест целият процес тече дигитално без физическа намеса.

„Това е дълъг процес – първо се анализира, след това се правят предложения в нормативната уредба, обсъжда се и се приема от общински съвет и чак тогава се връща при изпълнителя“, допълни Недялков.

Според него кота нула за подобни проекти е да се премахне хартията изцяло от системата. Включително и контрольорите да си пускат камерата на телефона и с видеопоток да регистрират нарушението.

Това вече действа на терен в Пловдив. Във Варна пък този процес бил почти напълно извървян, защото паркирането е изцяло дигитално, хартиените талони са премахнати.

Пловдив е с най-много методи за плащане. Може да се плати на паркомати, които вече са дигитални. Там системата се надгражда с приложение, което ще показва какво е натоварването не само в синя и зелена зона, но и в общинските и частните паркинги, както и местата на зарядните станции.

В София също се работи по интегрирана система. Пилотно проекти за „умна“ транспортна услуга текат във Велико Търново, Габрово, Бургас и в други градове. Те ще бъдат обявени през май.

„Когато системата се базира на изкуствен интелект, тя започва да се самообучава. Чуждите разработки се адаптират и в процеса на работа се правят фините настройки, но бъдещето е в интегрираните системи, които пестят време, а това е изключително ценен ресурс“, посочи Николай Недялков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обявиха първият работен ден след Великден и Гергьовден
Next: Ето с коя коалиция Ваня Григорова атакува парламента, кани куп известни лица

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.