Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пет вида домакински съдове, с които се ТРОВИМ, а всички ги използваме в кухнята
  • Новини

Пет вида домакински съдове, с които се ТРОВИМ, а всички ги използваме в кухнята

Иван Димитров Пешев април 23, 2024
vsdfvdfbfgbgdnghnhg.png

Днес изборът на съдове е просто огромен: за всеки вкус и финансови възможности. Но размерът на портфейла не позволява на всички да купуват висококачествени, скъпи кухненски прибори. С надеждата да спестят някой лев, мнозина използват евтини домакински съдове за готвене и сервиране от години. Но те са най-голямата опасност за нашето здраве и ще бъдат обсъдени в тази статия.

1. Съдове за готвене с незалепващо покритие

 

Времената, когато жените предаваха съдове от поколение на поколение, отдавна отминаха. Днес обаче много хора успяват да използват незалепващи тигани в продължение на пет или дори десет години подред. Разбира се, незалепващият тиган е незаменим във всяка кухня. Но ако любимият тиган е произведен по – рано от 2010 г. , тогава покритието му съдържа перфлуороктанова киселина. Това вещество е опасно за здравето и в момента не се използва в производството на съдове за хранене.

2.

Античен порцелан

 

Сигурен съм, че всеки в кухнята има порцеланов комплект, който е закупен отдавна и може би дори е наследство баба му. Трябва обаче да се съхранява далеч от кухнята, например вътре в бюфета в хола. В ежедневието е по-добре да използвате съвременна посуда. Факт е, че комплектите, използвани през миналия век, включват такива вредни вещества като кадмий и олово, които се отделят при нагряване на съдовете.

3. Алуминиеви съдове за готвене

Евтино – точно това може да се каже за алуминиеви тигани, които се продават за 20 лева на брой. Но не отписвайте опасността, защото при нагряване алуминият се отделя в храната, което изобщо не е полезно за здравето.

4. Пластмасови съдове

Такива съдове ни придружават у дома и в офиса, но обръщате ли внимание на маркировката? Когато купувате следващия, е по-добре да се ръководите от значенията на буквите и цифрите на дъното на съда, а не от принципа „по-добре – по-евтино“.

Тези обозначения са много важни:

PVC или триъгълник с цифрата 3 е знак за опасни прибори, не трябва да го използвате.

PS6 – прибори за съхранение само на студена храна.

PP6 – в такъв съд може да се съхранява храна, загрята до 100 ° C.

Рисунка на вилицата и лъжицата показва, че всяка храна може да се съхранява в контейнера – тя е абсолютно безопасна.

5. Силикон

Истинската домакиня не може без силиконови форми – без тях няма да е възможно да печете кифли, мъфини, пайове. Но те също могат да станат токсични. Силиконовите съдове за печене могат да се нагряват само до 250 ° C. В противен случай структурата на силикона няма да издържи и частиците му ще навлязат в печените изделия.

Надявам се, че тези съвети ще ви помогнат да изберете безопасни съдове за готвене за вашата кухня. Не забравяйте да споделите тази информация с приятелите си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си един от най-великите диригенти на нашето време
Next: Следващата изгонена от Ергенът: Ето коя ще бъде-Неочаквано!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.