Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Извънредно! Здравното министерство със спешни мерки заради заразата, върлуваща у нас
  • Новини

Извънредно! Здравното министерство със спешни мерки заради заразата, върлуваща у нас

Иван Димитров Пешев април 23, 2024
sdfbdfgbdfnghnfgmhjmjh.png

Министерството на здравеопазването да позволи първата имунизация срещу коклюш да бъде прилагана по-рано, още месец и половина след раждането, а не както е заложено в Имунизационния календар – след втория месец на бебето.

Това е решено на среща между премиера Димитър Главчев, министъра на здравеопазването д-р Галя Кондева, заместник-министъра на образованието и науката Емилия Лазарова и главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Причината за новата мярка е, че към момента най-много са регистрираните случаи на коклюш сред деца на възраст до 1 година и усложненията при новородените са по-чести.

Министър Кондева посочи, че ситуацията се следи непрекъснато, а увеличението на заболяемостта не е изненада за експертите. Такива пикове се наблюдават обичайно през период между 3 и 5 години.

Това потвърди и доц. Кунчев, като каза, че ръст на случаите се наблюдава още от средата на миналата година в различни държави в Европа и по света. В България регистрираните до момента заболели са 314, спрямо 4 за същия период на 2023 г.

По време на срещата в МС беше обсъдена и организацията в детските градини и училищата, в които не трябва да бъдат допускани деца със симптоми на коклюш. Властите призовават родителите също да бъдат отговорни и при най-малките съмнения да спират децата си от училище и да търсят лекарска помощ.

От своя страна Емилия Лазарова коментира, че в МОН внимателно следят положението и ежедневно събират информация за броя карантинирани паралелки от Регионалните управления на образованието.

От МОН са готови да реагират при увеличение на заболеваемостта и при необходимост ще бъде въведено обучение от разстояние в електронна среда за отделни паралелки.

Премиерът Главчев бе уверен, че Държавните зрелостни изпити и Националното външно оценяване ще бъдат проведени нормално и няма да има деца, които да бъдат ощетени.

Министър-председателят заяви, че е доволен от предприетите мерки и смята, че институциите са подготвени. „Може да успокоим обществото, имаме готовност да се справим“, завърши Главчев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредни новини за великденската добавка
Next: Кристина от Ергенът с разкрития за предаването: Ето ви цялата истина! Всеки ден ни носеха…

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.