Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Намерих за странно, че съседът търка прозореца на колата с ябълка.. Оказа се страхотен трик
  • Новини

Намерих за странно, че съседът търка прозореца на колата с ябълка.. Оказа се страхотен трик

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
sdfbfgbdgfnhgngfnmg.png

Този трик ще бъде полезен, ако вали дъжд или сняг по време на пътуването ви.

Не винаги можете да разчитате на благоприятни условия за шофиране. Дъждът и снегът могат да създадат проблеми на шофьорите.

Понякога дори чистачките на предното стъкло отказват, което прави шофирането опасно. За да направят шофирането в дъжд по-удобно, някои шофьори използват лесен и прост трик.

За това ще ви трябва половин ябълка. Трябва да натъркате предното стъкло с нея.

Киселината, съдържаща се в този плод, ще създаде така наречения „лотосов ефект“ на повърхността.

„Ефектът на лотос“ се отнася до изключително ниска омокряемост на повърхността. Пример за това са листата и венчелистчетата на лотоса.
Капките лесно се търкалят от тях, като същевременно улавят мръсотия.

Това е лесен начин да направите предпазен слой на стъклото на автомобила и да си създадете удобството от удобно шофиране в дъжда. Така ще смажете чистачките и те ще се движат по-лесно по стъклото.

Още една интересна новина:

Не всеки знае за това: колко често наистина трябва да миете ръцете си със сапун?

Всеки знае, че ръцете трябва да се измиват старателно със сапун.

Не всеки обаче знае колко често трябва да се прави това.
Защо трябва да си миете ръцете

През целия ден хората посещават много различни обществени места, където има много вируси, гъбички и различни бактерии.

В резултат на това те могат да се окажат по ръцете им. И когато човек докосне лицето си с мръсни ръце, те могат да влязат в тялото.

В резултат на това тези микроорганизми могат да причинят различни инфекции и заболявания.

Затова е важно да си миете ръцете след посещение на такива места. Това трябва да се направи със сапун. В крайна сметка само горещата вода не може да неутрализира бактериите.

Също така трябва да измиете ръцете си със сапун след посещение на тоалетната.
Колко често да се мият

Няма точен отговор на този въпрос. Трябва да миете ръцете си всеки път, когато се замърсят.

И за всеки човек е индивидуално.

Специалистите съветват да миете ръцете си поне шест пъти през деня.
Кога да се мием

Ръцете трябва да се измиват след излизане навън и след контакт с болни хора.

Те също трябва да се измиват преди хранене или след кихане.

Освен това трябва да измиете ръцете си със сапун, ако сте приготвяли сурова риба или месо.

Препоръчително е да правите това след контакт с животни, дори домашни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Стягаме се за епидемия, ще бъде обявявана във…
Next: Проф. Рачев посочи какво време да очакваме за празниците

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.