Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптиците съобщиха: Идва още студ в България чак до този ден
  • Новини

Синоптиците съобщиха: Идва още студ в България чак до този ден

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
vsfdbgfbfgdnghngfmnhjm.png

Чак на 26 април се очаква покачване на температурите.

Към периода 23-25 април, времето у нас ще се определя от серия преминаващи през страната ни атмосферни смущения и на много места у нас ще паднат дъждове като по-значителни ще са тези над Западна и Централна България. Това съобщават от Meteo Balkans.

По високите западни полета и планините ще се примесват и със сняг. Вятърът над западните райони ще се ориентира от северозапад, а над източните ще се задържи от изток и ще започне да нахлува студен въздух.

Застудяването ще е краткотрайно и след 26-ти април, отново се връщаме към стандартните температури за това време от годината. С други думи – температурите ще се повишат, а времето ще се стабилизира.

Очакваме затопляне и повече слънчеви часове.

 

Поредната странност на времето отново е факт!

Месец след началото на пролетта времето в голяма част от Италия е типично зимно. Максималните температури не надвишават 9 градуса, което с над 10 градуса под обичайните за този сезон стойности.

Най-зимна е обстановката в Апенините, в частта им на територията на Емилия-Романя и Тоскана.

В района на Абетоне, на около 1400 м. надморска височина, снежната покривка надхвърля половин метър. Местните власти обмислят дали не отворят отново ски пистите.

Сериозна снежна покривка се е образувала и в Лигурия и Венето.

 

 

Затоплянето, което ще започне в сряда, ще се задържи до началото на празниците, съобщи пред бТВ климатологът проф. Георги Рачев.

„Няма как май месец времето да е равно. Ще има превалявания в следобедните часове, особено в западната половина на страната“, добави още той.

Очаква ни динамично пролетно време, но топло, категоричен бе проф. Рачев.

В четвъртък свършва влажното време. В събота и неделя времето ще се стабилизира, а след това започва типичното майско време, характерно за последния пролетен месец, каза още синоптикът.

„Иначе и днес в София се очакват валежи и температури от 8 до 14 градуса. Дъждът ще продължи и през следващите два дни, но по-слабо. В сряда термометрите ще показват от 9 до 19 градуса, а в четвъртък – от 6 до 16. Дъждовете ще спрат в петък, но в началото на май се очакват нови превалявания“, прогнозира още проф. Рачев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Скръбна вест! Отиде си легенда на българското кино
Next: Велико щастие за Стоичков! Камата е на седмото небе

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.