Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скърбящата Деси Стоянова изуми с визия, ето как се появи в ефир
  • Новини

Скърбящата Деси Стоянова изуми с визия, ето как се появи в ефир

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
cadsvdfsvdfbgfbgdhnhgn.png

Деси Стоянова изживява един от най-страшните периоди в живота си, защото наскоро загуби съпруга си и остана сама с две деца, но въпреки това, дни след голямата трагедия, тя показва завиден дух.

Тв водещата на „Преди обед“, която се върна на екран след случилото се в личния й живот, изненада всички с присъствието си пред камера. А и не само с присъствието – но и с визията си. И неслучайно е пример за силна жена.

 

Деси показа завидна борбеност и висок професионализъм, облечена в стилна черна рокля на Коледа. Въпреки тъмния цвят обаче, тя излъчваше голяма енергия, което не остана незабелязано и от зрителите пред малките екрани.

 

„Силна и борбена жена, браво!“, гласи един от многото коментари по адрес на тв водещата в социалните мрежи

 

Предаването „Преди обед“ започна с 50 процента от титулярната двойка водещи. До Петър Дочев не бе Деси Стоянова, а редакторът Вяра Лазарова.

„В Деня на Земята нашата титулярна ос я няма, но си имаме резерва. Така е в „Преди обед“. Вяра Лазарова, за мен е чест“, каза водещият.

„Много ми е драго да бъдем заедно. Гравитацията си казва думата. Вместо да съм в апаратната горе като редови редактор, падам тук в студиото. Надявам се никой да не бъде травмиран, освен Петър, но това ще го разберем към 12 без 10, когато ефирът ни свърши“, каза тя.

Двамата така и не разкриха каква е причината за отсъствието на Деси. В края на миналата седмица водещата отказваше да се прегръща с гостите, тъй като не се чувствала много добре. Така най-вероятно тя е с вирус и това е повлияло да отсъства от ефира днес.

В същото време, Десислава Стоянова публикува снимка в Инстаграм, с която изненада феновете си. На чернобелия кадър Деси буквално е влязла в кожата на легендата на класическия Холивуд Ава Гарднър. Какъв точно е поводът за сесията засега не е ясно, но приликата между двете е удивителна.

Часове след като публикува снимката, Деси Стоянова мистериозно изчезна от ефира на телевизията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Велико щастие за Стоичков! Камата е на седмото небе
Next: Ето кога изплащат великденските добавки на пенсионерите

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.