Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На 37 години той разбра, че сестра му всъщност му е майка, а собствената си дъщеря не иска да види дори на снимка
  • Новини

На 37 години той разбра, че сестра му всъщност му е майка, а собствената си дъщеря не иска да види дори на снимка

Иван Димитров Пешев април 24, 2024
vsdfbgfbdfnbghnghngh.png

Вчера Джак Никълсън отпразнува своя 87-ми рожден ден, а холивудската легенда не се е появявал публично от месеци. Смятан е за един от най-великите актьори на нашето време, роден е на 22 април 1937 г.

Между другото, Никълсън прекарва голяма част от живота си, мислейки, че е 17 години по-голямата от него Джун му е сестра, въпреки че тя всъщност му е майка! Актьорът има още една „сестра“, Лорейн, която всъщност е негова леля.

Съобщава се, че Джун, танцьорка, е била на 17, когато е родила Джак, и не е била сигурна кой е баща му.
На 18 години се омъжва за шоумена Доналд Фърчил през 1936 г., но се оказва, че той вече е женен. Днес се подозира, че бащата на Джак Никълсън е бил неин мениджър, но Джун никога не е потвърждавала тази информация.

За да не „прекъснат връзката“, нейните родители Джон и Етел Мей решават да отгледат Джак като тяхно биологично дете, а не като внук и планират никога да не му казват истината.

Джун и Лорейн се съгласяват, така че Джак израства с майка си и леля си, които смята за свои сестри. Слуховете се разпространяват в техния квартал за цялата ситуация, но скоро цялото семейство се премества в Ню Йорк, далеч от всички спекулации.

Всичко се променя, когато актьорът навършва 37 години и тогава разбира, че сестра му всъщност е негова биологична майка. Тайната е разкрита само защото списание „Time“ иска да направи материал за него, така че журналистите разследват миналото на актьора и му съобщават новината.

„Накратко, това е най-странното нещо, което съм чувал. „Някакъв тип ми се обажда по телефона и ми казва, че майка ми всъщност не ми е майка, а сестра ми ми е майка“, каза актьорът, след като целият свят научи за странната ситуация.

В миналото актьорът можеше да бъде видян редовно с децата, които имаше от бившите си партньорки, но не и с дъщеря си Теса Гурин, единствената непризната от него наследница. Трябва да споменем, че през всичките тези години актьорът редовно й е пращал пари, но изобщо не му е хрумвало да я види или срещне.

Теса, която сама е тръгнала по стъпките на известния си баща, не крие, че й е било трудно и все още е някак ядосана, че това се е оказало „съпътстваща вреда“ в отношенията на родителите й.

„Бях отгледана от самотна майка при наистина хаотични обстоятелства“, казва Гурин и добавя: „Бог не ме „погледнал“ наистина, но няма да позволя това да ме унищожи. Всъщност ще използвам това като мотивация.“

Гурин не разкрива кога за последно е говорила с Никълсън и признава, че изобщо не го познава добре.

„Майка ми искаше да се свържа с него, но той каза, че не се интересува“, каза тя.

Попитана от репортер на Daily Beast защо е така, Гурин отговори: „Не мисля, че някой някога ми е давал конкретен отговор“.

Въпреки това, тя има собствено мнение за това.

„Той е сложен човек и мисля, че майка ми има свои собствени демони. В комбинацията от двете аз бях просто съпътстваща щета“, казва 28-годишната Гурин.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жена ми роди дъщеря ни преди 3 месеца, сега я даваме за осиновяване: Мога без дете, но не и без жена ми
Next: Ето защо Криси качила 9 кг в Ергенът – изплю камъчето за задкулисието и лишенията

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.