Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Алек заведе Надежда в дома си, a часове по-късно тя влезе в болница на системи
  • Новини

Алек заведе Надежда в дома си, a часове по-късно тя влезе в болница на системи

Иван Димитров Пешев април 26, 2024
skcdskvdfkvkfdbkgf.png

След като ергенът Алек заведе красивата Надежда на мястото, където живее по време на романтичното шоу, на всички стана повече от ясно какви са намеренията му към блондинката.

Часове по-късно обаче, Надежда пусна в профила си стряскащи снимки от болнична стая, предизвиквайки вълна от всевъзможни реакции и коментари в социалните мрежи.

Надежда Вишева сама публикува в личния си профил стори от болничната стая, а от качения кадър става пределно ясно, че блондинката в момента е на системи. Каква е причината за тях обаче, все още не се знае, пише show.blitz.

Последователите на красивата блондинка, която е майка на 7-годишен син, се надяват да не е нещо сериозно и скоро тя да се възстанови напълно – и да обясни какво точно се е случило.

Към момента Надежда се оформя като тотална фаворитка за спечелване не само на сърцето на Алек, но и на голямата награда в любовното ралити „Ергенът“.

 

Третият сезон на „Ергенът“ напредва все повече и върви към развръзката си. На старта в Родос бяха 26 кандидатки за сърцето на Алек Младенов, а след снощи в къщата останаха едва осем – Валерия, Екатерина, Йоана, Кристина, Магдалена, Мария, Надежда и Надя.

Последната, която засега си тръгна без роза, е певицата Киара Маджарова. Именно тя разкри и кои са двете фаворитки да спечелят риалитито. Според нея това са Надежда и Маргарита.

 

„Межу тях двете е най-голямата конкуренция сред момичетата. Тъй като и двете са били на равен брой срещи. Всеки път по различен начин той им подготвя срещите. На Надежда са по-екстремни, на Магдалена са по-любовчийски, по-романтични. И фокусът е главно върху тях“, каза тя в предаването „Преди обед“.

 

„Реално всяко едно от момичетата, които са били на среща, си изживява срещата по неин начин. Естествено, че има вълнение от това, че прекарват времето с Алек, който я допуска до това да я опознае, той също нея. Смятам, че дори когато те ни разказват така ги усещат. Така че не мисля, че е нещо преувеличено или по някакъв начин по-насолено излъченото“, обясни още тя.

След това тя разкри и лична драма от живота си – била е на косъм от смъртта. „Прави ми впечатление, че момичетата, които имат вниманието на Алек, по някакъв начин са се разкрили и по-скоро искат той да изпита съжаление към тях. Видяхме доста от тях да разказват своя лична история, свързана с близки, предишна връзка или така нататък. В случая аз съжалявам, че не му разказах повече за себе си и за тежките ми моменти, както доста от момичетата.

 

Например в момента съжалявам, но тогава не го сметнах за редно и нужно, да възбуждам в него такива емоции и съжаление. Аз също съм преживяла доста неща, била съм на ръба на смъртта, и това е нещо, което е доста деликатна тема. Била съм в доста тежко състояние – в 10-дневна кома и това до голяма степен е засегнало моя мозък.

 

Имахме една игра – емпатична. Аз много добре знам какво означава тази дума, но тъй като това е доста голяма травма, засегнала моите нерви  мозъка ми, по-бавно превключвам. Сами видяхте, че аз по-бавно говоря в самото предаване. Някакси не го сметнах за нужно да изпитва Алек съжаление към мен“, разкри тя.

На участничките в следващия сезон на „Ергенът“ тя препоръча да бъдат доста търпеливи и да не се поддават на емоциите толкова бързо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: По 760 лева бонус за Великден за всеки обяви държавен завод в България
Next: Рязка промяна! Хиляди пенсионери ще бъдат изненадани

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.